Курсове
Тагове
История на българския език
Курсът проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология, като се засягат и някои проблеми на историята на морфосинтактичния строеж на българския език, свързани с отпадането на падежната система и развитието на аналитизма. Ограниченото време от два семестъра не позволява по-задълбочено разглеждане на историческия синтаксис и занимания с историческа лексикология. Все пак курсът дава представа за целия кръг дисциплини, свързани с изучаването на историята на езика, като палеография, епиграфика, ономастика, етимология и т.н. Историята на българския език се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и неговите диалекти и останалите славянски наречия. Особено място се отделя на българския език като балкански и славянски език.
Курсът разработва различни по тип задачи, чрез които знанията по история на българския език да бъдат приложени върху конкретен езиков материал, върху разнообразни текстове – от извори от периода на най-ранната му писмена фиксация до съвременните български диалекти, социолекти, общуването чрез новите интернет форми. След всеки модул от курса са разработени различни видове тестови задачи за самоконтрол и проверка на знанията. Целта на тези задачи е да стимулират самостоятелното филологическо мислене, критическия подход към различни езикови явления и анализ и оценка на съвременни езикови прояви от гледна точка на диахронията, с които филологът се сблъсква в живота и в работата си в различна професионална среда.
Д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова е професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен История на българския език, Средновековните славянски преводи, Теория на основите. Основи на етимологията, Новата и старата българска книжовна норма, Теория на превода. Научните й интереси са в областта на историческата фонетика, морфология и лексикология, проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в палеославистиката и историческата лингвистика. Член на редколегията на списание Ricerche slavistiche. Автор на книгите Из българската историческа фонетика (1992, 2001), Константин Костенечки. Съчинения. Превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов (1993), Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr.2502 (1996, в съавторство с Тр. Кръстанов и И. Добрев), Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. Издание и коментар (2008), Из историята на българския език. Сборник статии (2009), Борилов синодик. Издание и превод (2010, съвместно с И. Божилов и И. Билярски) и на над 100 публикации в наши и чужди издания.
Д-р Маргарет Димитрова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология след защита на дисертация на тема Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали (ЦЕУ, Будапеща, 1998). Преподава дисциплините История на българския език, Религии и култове на Балканите, Средновековни славянски преводи, Глаголица и култура в хърватските земи, Езикът на средновековното всекидневие в бакалавърска и магистърска степен. Научните й интереси са в областта на средновековната славянска книжнина, историята на гръцко-българските езикови контакти и преводи, хърватската глаголическа книжнина, взаимоотношенията християнство и език, ръкописното наследство на Самоковско, ръкописната традиция на История славянобългарска. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012), автор на монографията Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека „Отец Неофит Рилски" 4) (2012) и над 100 публикации върху средновековната южнославянска книжнина.
Д-р Ани Иванова Кемалова е главен асистент в катедра Общо езикознание и история на българския език, Филологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски". Преподава всички дисциплини от направлението История на българския език. По-специални научни интереси има в областта на историческата лексикология (средновековна правна терминология) и историческия синтаксис, както и прилагането на информационните технологии в обучението по диахронна лингвистика. Автор е на книгата Сборникът Судац (Софийски препис, ХVІІ век) в светлината на лексикално-текстологическите проблеми на южнославянските правни паметници (2009), на Помагало по старобългарски език. Част първа – фонетика (2011) и на редица други публикации.
Д-р Кирил Първанов Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).
Д-р Гергана Руменова Ганева е защитила дисертация на тема Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед на изграждането на видовата опозиция в българския език. Главен асистент е в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Води семинарни занятия по дисциплината История на българския език. Професионалните й интереси са в областта на историята на българския език, историческата морфология, старобългарския език, глаголното словообразуване, историята на категорията вид, информационните технологии в проучването на средновековното писмено наследство.