Курсове
Тагове

Текстология и език на средновековните писмени паметници
Под-категории

Първите славянски текстове на църковното право в контекста на старобългарския език, книжнина и култура
Основната насоченост на модула са лингвотекстологическите проучвания върху конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. Подбраните теми надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексиката на старобългарския език чрез работа с отделни текстове на църковното право. Те ще бъдат предоставени на студентите в електронна форма и ще бъдат придружени от работни текстови, лексикални и лексикографски корпуси за практически упражнения, от съпътстващи визуални изображения, PDF формати на избрана библиография и др. Основните компетенции, които следва да бъдат придобити в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове в историята на езика; умения за работа с диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда.

Славянските преводи на старозаветните книги
Курсът изяснява предмета, основните понятия и методи на текстологията като научна дисциплина. Проследява се историята на формиране на корпуса от еврейски старозаветни текстове, значението на Кумранските ръкописи. Представя се Септуагинтата като най-известeн гръцки старозаветен превод, текстологичната му история и издания. Разглеждат се преводите на Акила, Симах и Теодотион, както и създаването, съставът и значението на Оригеновата Хекзапла. Представят се: 1) южнославянската традиция при славянските преводи на старозаветните текстове с характеристика на отделните редакции, 2) източнославянската традиция при славянските текстове до съставянето на Генадиевата библия. Отделя се място на Чешката библия – историята на нейното създаване и текстологичното развитие до напечатването й (1488). Разглеждат се Паримейникът и гръцкият Профитологий, както и старозаветните текстове в първите славянски печатни Библии – Острожката (1580–1581), Московската (1663) и Елисаветинската (1751).

Дамаскините в българската книжовноезикова традиция
Курсът запознава студентите с въпросите на българската дамаскинска книжнина от ХVІІ–ХVІІІ в. - едно от самобитните собствено български явления в развитието на старата българска литература от епохата на османското владичество. Преводът на сборника „Съкровище" на Дамаскин Студит бележи началото на ново, оригинално явление както в българската книжнина, така в развитието на историята на българския книжовен език. Лекциите отделят място на класификацията на дамаскинските ръкописи, на масовото навлизане на не-Дамаскинови текстове в дамаскините, както и на оригиналните компилактивни по характера си произведения, дело на първите дамаскинари. Специално внимание се отделя на произведенията на старобългарските писатели, които в преработен или адаптиран вид достигат до българските дамаскини. Съществено място е отделено на феномена „книжовен български език на народна основа от ХVІІ в." Подбрани откъси от дамаскински ръкописи, текстови сравнения, таблици с начина, по който един векове преписван средновековен текст става новобългарски, дават представа за едно от най-типичните и оригинални явления в българското книжовно наследство.