Основната насоченост на модула са лингвотекстологическите проучвания върху конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. Подбраните теми надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексиката на старобългарския език чрез работа с отделни текстове на църковното право. Те ще бъдат предоставени на студентите в електронна форма и ще бъдат придружени от работни текстови, лексикални и лексикографски корпуси за практически упражнения, от съпътстващи визуални изображения, PDF формати на избрана библиография и др. Основните компетенции, които следва да бъдат придобити в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове в историята на езика; умения за работа с диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда.

Курсът запознава студентите с въпросите на българската дамаскинска книжнина от ХVІІ–ХVІІІ в. - едно от самобитните собствено български явления в развитието на старата българска литература от епохата на османското владичество. Преводът на сборника „Съкровище" на Дамаскин Студит бележи началото на ново, оригинално явление както в българската книжнина, така в развитието на историята на българския книжовен език. Лекциите отделят място на класификацията на дамаскинските ръкописи, на масовото навлизане на не-Дамаскинови текстове в дамаскините, както и на оригиналните компилактивни по характера си произведения, дело на първите дамаскинари. Специално внимание се отделя на произведенията на старобългарските писатели, които в преработен или адаптиран вид достигат до българските дамаскини. Съществено място е отделено на феномена „книжовен български език на народна основа от ХVІІ в." Подбрани откъси от дамаскински ръкописи, текстови сравнения, таблици с начина, по който един векове преписван средновековен текст става новобългарски, дават представа за едно от най-типичните и оригинални явления в българското книжовно наследство.