Курсът запознава студентите с въпросите на българската дамаскинска книжнина от ХVІІ–ХVІІІ в. - едно от самобитните собствено български явления в развитието на старата българска литература от епохата на османското владичество. Преводът на сборника „Съкровище" на Дамаскин Студит бележи началото на ново, оригинално явление както в българската книжнина, така в развитието на историята на българския книжовен език. Лекциите отделят място на класификацията на дамаскинските ръкописи, на масовото навлизане на не-Дамаскинови текстове в дамаскините, както и на оригиналните компилактивни по характера си произведения, дело на първите дамаскинари. Специално внимание се отделя на произведенията на старобългарските писатели, които в преработен или адаптиран вид достигат до българските дамаскини. Съществено място е отделено на феномена „книжовен български език на народна основа от ХVІІ в." Подбрани откъси от дамаскински ръкописи, текстови сравнения, таблици с начина, по който един векове преписван средновековен текст става новобългарски, дават представа за едно от най-типичните и оригинални явления в българското книжовно наследство.