Д-р Гергана Руменова Ганева е защитила дисертация на тема Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед на изграждането на видовата опозиция в българския език. Главен асистент е в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Води семинарни занятия по дисциплината История на българския език. Професионалните й интереси са в областта на историята на българския език, историческата морфология, старобългарския език, глаголното словообразуване, историята на категорията вид, информационните технологии в проучването на средновековното писмено наследство.

1150 г. от великоморавската мисия на светите братя равноапостоли св. Кирил и св. Методий

Една разгорещена дискусия с доц. д-р Елисавета Мусакова, доц. д-р Маргарет Димитрова, проф. д-р Пламен Павлов, Светослав Диамандиев. Излъчена по БНТ в История.bg 13.05.2013.

Водещ: д-р Андрей Захариев

Д-р Ани Иванова Кемалова е главен асистент в катедра Общо езикознание и история на българския език, Филологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски". Преподава всички дисциплини от направлението История на българския език. По-специални научни интереси има в областта на историческата лексикология (средновековна правна терминология) и историческия синтаксис, както и прилагането на информационните технологии в обучението по диахронна лингвистика. Автор е на книгата Сборникът Судац (Софийски препис, ХVІІ век) в светлината на лексикално-текстологическите проблеми на южнославянските правни паметници (2009), на Помагало по старобългарски език. Част първа – фонетика (2011) и на редица други публикации.

Д-р Кирил Първанов Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).

В славистиката отдавна е известно, че изпадането на слабите ерове вътре в думата не зависи само от тяхната позиция и фонетичното им обкръжение. С особена сила това важи за еровете в коренни срички, които в тази позиция обикновено се нормализират и рефлексите им съвпадат с рефлексите на силните ерове.

Явлението ерова епентеза е добре познато и описвано в българската историческа фонетика като една от най-очебийнните последици от изпадането на слабите краесловни ерове. Терминът епентеза обаче назовава резултата от фонетичните процеси в края на думата, които следват изпадането на еровете, и не ни дава представа за реалните процеси, довели до вмъкването на гласна (обикновено, но не винаги ерова) между две съгласни, озовали се в абсолютното краесловие. Безспорно е, че вмъкването на гласна между шумова и сонорна съгласна в краесловие трябва да се разглежда в контекста на цялостния фонетичен развой на българския език, който е преживял вторичната сонантизация на старите сонори вътре в думата.

Д-р Елка Петрова Мирчева е професор в Секцията за история на българския език (неин ръководител 2002–2012), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Заместник-директор на Института за български език (2004–), председател на Научния съвет на Института за български език (2012–). Преподавала е дисциплината Старобългарски език в ПУ „Паисий Хилендарски" (2002–2006) и е водила лекционния курс Дамаскинската книжнина в историята на българския език и старобългарската книжнина за магистранти и докторанти по програма „Еразъм" на ЕС (Лодз, Полша 2006, 2007). Научните й интереси са в областта на старобългарския език, историята на българския език, славяно-византийската текстология, историческата лексикология и лексикография. Един от авторите на Старобългарски речник Т. І (1999). Т. ІІ. (2009) (съставител и научен секретар на томовете). Автор на книгите Не-Дамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ в. (2001), Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста (2006), Зайковски требник от ХІV век (2012, в съавторство с М. Цибранска-Костова) и на множество научни публикации.

Д-р Ивона Карачорова е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Преподава в ПУ „Паисий Хилендарски" дисциплините Старобългарски език и История на българския език на филолози и дисциплината Църковнославянски език на богослови. Научните й интереси са в областта на текстологията на славянските ръкописи, славянските библейски преводи, тълкуванията към славянските библейски книги, правописа на старите славянски ръкописи. Автор е на множество студии и статии, посветени на лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир и на Псалтира с тълкуванията на Теодорит Кирски, библейските песни в новата част на Бичковския псалтир, славянския ръкописен псалтир като особен тип сборник, лексиката на Патриарх Евтимий.

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Д-р Венелин Костов Грудков е професор в катедра Българска литература, Филологически факултет, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Чете лекционните курсове История на старобългарската литература и Старобългарска агиография. Научноизследователските му интереси са в областта на средновековната българска култура, старобългарската агиографска практика и проекциите на класически старобългарски текстове в съвременната историческа проза. Автор е на книгите Призвани да просияят. Жития на св. Патриарх Йоаким І Търновски, св. Исай Серски и св. Патриарх Ефрем Печки (1999), Небесен човек и земен ангел. Житийният цикъл за св. Иван Рилски – литературоведска интерпретация (библейски метатекст, агиографски контекст, автономност) (2001), Житие на българския Антихрист (2010), Емилиян Станев между смисъла и вярата (2011) и на над 40 студии и статии в специализирани издания и сборници, посветени на поетиката на старобългарската литература, търновските агиографски традиции от ХІІІ и ХІVв., малко познати старобългарски културни дейци и ролята на средновековната християнска култура в съвременния литературен процес.