Курсове

инж. Роберт Кюнстлер

инж. Роберт Кюнстлер

Платформа за електронно обучение по медиевистика

Лого на проект e-Mediavalia

Платформата и виртуалната библиотека по медиевистика са достъпни през електронния портал http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg, където се намира колекция от електронни ресурси по медиевистика: дигитален старобългарски речник, исторически речник на българския език, електронен диахронен корпус със средновековни текстове, дигитализирани копия на средновековни ръкописи и новобългарски дамаскини и др.

Платформата e-Medievalia включва електронна програма и ресурси по медиевистика и постоянно се допълва с ново съдържание. Интерактивният практикум по компютърна и корпусна медиевистика предлага обучение за работа със специализиран софтуер за обработка на средновековни ръкописи. Част от курсовете и модулите са преведени на английски език с цел набирането на студенти и възрастни обучаеми от чужбина.

Проектът беше изпълнен на територията на цялата страна, а екипът от експерти включваше представители на повечето български университети от Хумболтов тип, в които се предлага обучение по медиевистични дисциплини. Историята на българската църква, държава, език, литература и култура винаги са били в центъра на хуманитарното познание и образование и затова проектното предложение приложи интердисциплинарен подход към проблемите на обучението по теология, филология, история, философия, изкуствознание, като създаде общо виртуално образователно пространство по медиевистика. Неговата отвореност и достъпност позволява използването на електронните курсове, практикуми, помагала и др. не само от пряко включените в проекта студенти и преподаватели, но и от всички останали, които се занимават с подобна дейност.

Изработените електронни материали могат успешно да се използват и за допълнителна квалификация и преквалификация на учителите в средното училище, чиято основна цел е възпроизвеждането на българската национална идентичност. В този ред на мисли проектът е съзвучен с Националната стратегия за учене през целия живот, според която „дистанционното обучение и електронното учене в България трябва да се използват в най-голяма степен предвид отворения достъп и гъвкавия подход за усвояване на знания, който предоставят на учещите".

Осъществяването на проекта повишава конкурентноспособността на българските университети и на европейския образователен пазар. Проектното предложение е стъпка напред в изпълнението на СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЕЛЕКТРОННОТО И ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ В СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, която предвижда да „въведе електронното обучение, включително и в дистанционната му форма, като интегриран, признат елемент на обучението и фактор за подобряване на качеството на преподаването и ученето в Софийския университет".

Хоризонталните принципи на ОП РЧР, застъпени в проекта, са част от европейския демократичен модел. Чрез тях проектът допринася за оптимизирането на традиционни модели на обучение по медиевистика и създава устойчива връзка между преподаватели и учени с различен изследователски профил, като по този начин произвежда необходимата синергия за създаването на един гъвкав и високо адаптивен образователен продукт. Проектното предложение е уникално по своята тематика и методология, тъй като съчетава европейския подход към образованието с националните приоритети. То съответства и на целите на стратегия „Европа 2020", която предвижда относителният дял на 30-34-годишните хора с висше образование да достигне 40%.

Проектната методика включва и използването на вече съществуващи електронни ресурси за целите на обучението. По-голямата част от тях (SUDigital, електронният диахронен корпус, дигиталният старобългарски речник, старобългарските уникод шрифтове, сайтът http://philosophymedieval.org) са изработени по предишни проекти, в които са участвали повечето от експертите, включени в настоящото проектно предложение. Спрямо студентите е избран гъвкав образователен подход, доколкото проектното предложение цели изработването на различни обучителни инструменти: лекционни курсове, модули, практикуми за прилагане на получените знания и придобиване на професионални умения, помагала за самоподготовка, виртуална библиотека.

Целева група

Целевата група на проекта включваше 1050 души, от които 50 преподаватели и 1000 студенти от различни университети, в чиито бакалавърски и магистърски програми са включени медиевистични дисциплини като старобългарски език, стара българска литература, средновековна българска история и култура и други подобни. Дялът на студентите, изучаващи такива дисциплини в българските университети, през последните години варира между 15 и 20% от общия брой студенти. Всички те са потенциални крайни потребители на изработените от проекта резултати. Тъй като част от курсовете са преведени на английски език, кръгът на крайните потребители включва и студенти българисти и слависти от всички европейски университети.

Богословският факултет подготвя ново поколение свещеници за Българската православна църква, които трябва да познават нашата духовна и културна история, за да изпълняват своята мисия на духовни пастири и хранители на българщината. На свой ред факултетите по филология, история и философия са основната ковачница на кадри за българското училище, защото от тях излизат преподавателите по роден език, история, философия и психология. Нуждата от модернизиране на учебния процес в училище е повече от очевидна, но това може да се случи само ако бъдещите учители, а заедно с тях и техните преподаватели в университетите усвоят умения за пълноценно използване на новите технологии в процеса на обучението.

Въвеждането на електронни форми на обучение в тези традиционни образователни направления създава условия за напредъка на България в областта на електронното обучение.

Дейности

I. Подготвителни дейности
1.1. Конституиране на органите за управление на проекта
1.2. Работна среща на екипа за управление, експертите и обучителите и представители на целевата група
1.3. Инвентаризация на съществуващите електронни ресурси в избраната образователна област с оглед използването им за целите на електронното обучение.

II. Осигуряване на устойчиво развитие на дейностите по проекта чрез разработването на различни електронни ресурси за обучение
ІІ.1. Проектиране и изработване на образователна платформа за електронно и дистанционно обучение по медиевистика, която да съдържа електронни курсове и модули за обучение, интерактивни помагала, виртуални библиотеки.
ІІ.2. Проектиране на учебното съдържание за електронните форми за обучение и превод на английски
ІІ.3. Педагогически дизайн (пригаждане на учебното съдържание към интерактивната форма на поднасяне на материала)

III. Обучение на обучителите за използване на e-learning методиката и обучение на студенти. Интегриране на електронните форми за обучение в традиционните учебни програми.

IV. Осигуряване на информация, публичност и устойчивост на постигнатите резултати от проекта
4.1. Поддръжка и надграждане на специализирания сайт http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg, от който ще е достъпна новата образователна платформа
4.2. Заключителна конференция
4.3. Отпечатване и разпространение на рекламни материали
4.4. Подготовка и реализации на публикации по проекта

Лого на проект e-Mediavalia

Проектът допринесе за същественото осъвременяване на методиката за обучение в областта на медиевистиката чрез създаването на модерни електронни ресурси за обучение и практика и чрез повишаване на капацитета на преподавателите да използват интерактивни и дистанционни форми на обучение в традиционните курсове на университетското образование.

Конкретни резултати:

1. Електронна платформа за обучение по медиевистика с уникално интерактивно съдържание.
2. Програма за дистанционно обучение по медиевистика с електронни курсове:
- Старобългарски език;
- Византийски средногръцки език;
- История на българския език;
- Старобългарска литература;
и модули:
- Богословие;
- Духовна култура на средновековна България;
- Българска средновековна дипломация;
- Централизъм и регионализъм в средновековна България;
- Политическа мисъл на ранносредновековна България;
- История на средновековното право;
- Философия на латинското и византийското средновековие;
- Средновековна култура;
- Текстология и език на средновековните писмени паметници.

3. Практикум по компютърна и корпусна медиевистика.
4. Виртуална библиотека по медиевистика с богато теоретично и визуално съдържание.
5. Обучени студенти – 1000.
6. Обучени преподаватели – 50.
7. Материали за осигуряване на публичност.
8. Летен семинар за електронно обучение.
9. Заключителна конференция на проекта за отчитане на резултатите.

Всички електронни ресурси изработени по проект e-Medievalia продължават активно да се използват в допълнение към процеса на традиционно обучение от студенти, докторанти, специализанти, преподаватели, гости на СУ "Св. Климент Охридски", което е показател за тяхното качество и актуалност. Част от курсовете съдържат тестове за оценяване на постиженията на обучаемите, които също се използват успешно в процеса на обучение - например курсовете "Старобългарски език", "История на българския език" и курсовете по средновековна история.

Сряда, 10 Юли 2013 23:19

Цели на проекта e-Medievalia

Лого на проект e-Mediavalia

Обща цел

Повишаване на качеството на образование и разширяване на достъпа до образование за млади хора, хора в неравностойно положение и възрастни като част от системата за учене през целия живот.

Основната цел на проекта е в съзвучие с целите на схемата за безвъзмездна финансова помощ и с изискването за развитие на човешкия капитал с цел осигуряване на по-висока заетост, доходи и социална интеграция. Затова и дейностите са съсредоточени в рамките на приоритетна ос 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", която допринася за по-успешната социална и трудова реализация на хората чрез подобряване на условията за равен достъп до образование и обучение и развитие на системата за учене през целия период. Посредством този проект България ще предложи един модерен продукт в областта на хуманитаристиката и образованието, чрез който нашето културно и историческо наследство ще бъде представено в неговата пълнота и многообразие.
Проектът ще направи опит да обедини и надгради съществуващите електронни ресурси по медиевистика, като ги пригоди за нуждите на съвременното университетско образование.

Специфични цели

  1. Повишаване качеството и конкурентноспособността на българското висше образование в областта на изучаване и опазване на историческото и културното наследство;
  2. Подобряване на условията за провеждане на обучението в бакалавърските и магистърските програми;
  3. Разработване на иновативни решения в областта на медиевистиката: средновековна българска история и литература, богословие, Кирило-Методиевски език, Кирило-Методиева книжовна традиция, българо-византийски връзки, средновековно изкуство, философия и право.
  4. Създаване на електронни ресурси за обучение по медиевистика;
  5. Повишаване на квалификацията на университетските преподаватели да използват форми за електронно и дистанционно обучение;
  6. Включване на електронни модули в традиционните лекционни курсове по медиевистика.

 

Роден на 21.06.1953 г. в Благоевград. Завършил докторантура – Българска патриаршия 1987, легализирана от ВАК, № 346/12.12.1992 г. Кариерно развитие: асистент – 1988-1992 г.; ст. асистент – 1992 - 1995 г.; гл. асистент – 1995 - 2009 г.; доцент – 2009 г. Основни интереси в областта на патрологията и догматическото богословие.
По-важни публикации: Богословската мисъл през първите три века (догматико-патрологичен анализ) Т. 1. (Утвърждаване на апостолското предание през II в.). Издателство „Артграф", С., 2008, ISBN 978-954-9401-23-3 (256 стр.); Богословската мисъл през първите три века (догматико-патрологичен анализ) Т. 2. (Учението на Църквата в богословската мисъл от края на II до средата на III в.), Издателство „Артграф", С., 2008, ISBN 978-954-9401-24-0 (196 стр.); Тайнството Брак (догматико-патрологично изследване). Издателство „Артграф", С., 2009, ISBN 978-954-9401-28-8 (180 стр.); Оригеновият възглед за отношението между човешка и божествена природа в личността на Иисус Христос. – В: Богословска мисъл (Въпроси на догмата). кн. 1-4, С., 2008, с. 67-74. ISSN 1310-7909; Особености в подхода на св. Йоан Златоуст при разкриване на православната антропология. – В: Supplementum на сп. „Богословска Мисъл" (1600 години от Успението на св. Йоан Златоуст). С., 2008, с. 95-105. ISSN 1310-7909

Вторник, 18 Юни 2013 20:08

проф. д-р Петя Осенoва

Д-р Петя Осенова е професор в катедра Български език, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава съвременен български език (морфология и синтаксис). Интересите й са в областта на формалната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, компютърната лингвистика, електронното обучение, машинния превод. Специализирала е в областта на компютърната лингвистика като постдокторант в Тюбингенския университет, Германия (2003), Университета в Грьонинген, Холандия (2004) и като Фулбрайтов стипендиант в Станфордския университет в САЩ (2010). Дългогодишен организатор на българската част на ежегодното международно състезание по отговаряне на въпроси (CLEF), рецензент на основни конференции и форуми по езикови технологии, като ACL (Association of Computational Linguistics), LREC (Language Resources and Evaluation), TLT (Treebanks and Linguistic Theories), RANLP (Recent Advances in NLP) и др. Автор е на книгата Формална граматика на българския език (2007, в съавторство с Кирил Симов) и на над 80 научни публикации.

Вторник, 18 Юни 2013 20:01

доц. д-р Кирил Симов

Д-р Кирил Симов e доцент в Института по информационни и комуникационни технологии, БАН. Координатор на европейската инициатива CLARIN за България. Професионалните му интереси са свързани с представянето на знания (онтологии), езиковите технологии и ресурси, компютърната лексикография, формализирането на българския език. Член на комисията по избора Европейската асоциация по компютърна лингвистика (EACL), член на борда на EACL (2007–2010) и на борда на Международното общество за Опорната фразова граматика (2002–2009). Ръководител на финансирани от фондация „Фолксваген" проекти CLARK (1999–2001) – българска софтуерна среда за създаване, поддържане и обработка на езикови ресурси – и BulTreeBank (2001–2004; 2005–2007) – база от български изречения със синтактичен анализ. Ръководител на български екипи в редица европейски проекти в областта на електронното обучение, машинния превод, обединението на различни бази знания и др. Съучредител на международните конференции TLT (Treebanks and Linguistic Theories) и OntoLex (Ontologies and Ontologies and Lexical Knowledge Bases). Автор е на над 110 публикации в областта на компютърната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, семантичните технологии.

Вторник, 18 Юни 2013 00:00

проф. дфн Вася Велинова

Дфн Вася Николова Велинова е професор в СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев". Преподава в бакалавърска и магистърска степен дисциплините Старобългарска литература, Българската средновековна култура между Балканите и западна Европа, Литература и естетика в българското Средновековие. Славянската ръкописна книга, Владетелят в литературата на Средновековието, Историята и нейните носители през Средновековието, Литературно изворознание. Специализирала е в Германия, Италия, Гърция. Научните й интереси са в областта на историята на българската средновековна литература, средновековните литературни жанрове, украсата на ръкописна книга през Средновековието, теорията и историята на средновековната култура. Автор е на книгите Среднобългарският превод на Хрониката на Константин Манасий и нейният литературен котекст (2013) и Опис на славянските ръкописи от сбирката на Националния исторически музей в София (2013, в съавторство с Н. Вутова) и на множество научни студии и статии.

Вторник, 18 Юни 2013 00:00

гл. ас. д-р Кирил Господинов

Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).

Вторник, 18 Юни 2013 19:10

проф. д-р Милияна Каймакамова

Д-р Милияна Василева Каймакамова е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, Духовна култура на средновековна България (VII-XIV в.), Българската средновековна култура: традиции, развитие, диаспора. Научните й интереси са в областта на изворознанието, историята на средновековна България (общество, политика, култура), славяно-византийските отношения. Специализирала е в Карловия университет, Прага; Института по Балканистика, Солун; Университета в Кьолн; Рим, Ватикана; Института за византийски изследвания, Париж; Университета в Йоанина; Университет Саарланд, Саарбрюкен; Ягелонския университета в Краков. Член на Националния комитет на трезорие на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България и на Управителният съвет на Центъра по религии към СУ „Св. Климент Охридски". Един от авторите на Encyclopedia of the Medieval Chronicle (2010). Автор на книгите Българска средновековна историопис (1990), България – историческа памет и национална идентичност (2010, в съавторство), Власт и история в средновековна България (2011) и на множество студии и статии.

Доц. д-р Елисавета Мусакова работи като главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Хоноруван преподавател е към катедра Изкуствознание в Националната художествена академия. Член е на международния съвет на Експертната група на библиотекарите на ръкописни колекции към CERL, на международния съвет на European Research Centre: Book and Paper Restoration – Conservation (Buchstadt Horn) и на Фондация „Манускрипта" (България) за проучване и издаване на славянски ръкописи. Секретар на Комитета за програмата „Паметта на света" към Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Научната й дейност е в областта на славянската палеография и кодикология и по-специално украсата на средновековната (българска и византийска) ръкописна книга. Съавтор на три описа на славянски ръкописи, автор на 70 научни статии в български и чуждестранни издания.