Курсове

инж. Роберт Кюнстлер

инж. Роберт Кюнстлер

Вторник, 18 Юни 2013 20:08

проф. д-р Петя Осенoва

Д-р Петя Осенова е професор в катедра Български език, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава съвременен български език (морфология и синтаксис). Интересите й са в областта на формалната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, компютърната лингвистика, електронното обучение, машинния превод. Специализирала е в областта на компютърната лингвистика като постдокторант в Тюбингенския университет, Германия (2003), Университета в Грьонинген, Холандия (2004) и като Фулбрайтов стипендиант в Станфордския университет в САЩ (2010). Дългогодишен организатор на българската част на ежегодното международно състезание по отговаряне на въпроси (CLEF), рецензент на основни конференции и форуми по езикови технологии, като ACL (Association of Computational Linguistics), LREC (Language Resources and Evaluation), TLT (Treebanks and Linguistic Theories), RANLP (Recent Advances in NLP) и др. Автор е на книгата Формална граматика на българския език (2007, в съавторство с Кирил Симов) и на над 80 научни публикации.

Вторник, 18 Юни 2013 20:01

доц. д-р Кирил Симов

Д-р Кирил Симов e доцент в Института по информационни и комуникационни технологии, БАН. Координатор на европейската инициатива CLARIN за България. Професионалните му интереси са свързани с представянето на знания (онтологии), езиковите технологии и ресурси, компютърната лексикография, формализирането на българския език. Член на комисията по избора Европейската асоциация по компютърна лингвистика (EACL), член на борда на EACL (2007–2010) и на борда на Международното общество за Опорната фразова граматика (2002–2009). Ръководител на финансирани от фондация „Фолксваген" проекти CLARK (1999–2001) – българска софтуерна среда за създаване, поддържане и обработка на езикови ресурси – и BulTreeBank (2001–2004; 2005–2007) – база от български изречения със синтактичен анализ. Ръководител на български екипи в редица европейски проекти в областта на електронното обучение, машинния превод, обединението на различни бази знания и др. Съучредител на международните конференции TLT (Treebanks and Linguistic Theories) и OntoLex (Ontologies and Ontologies and Lexical Knowledge Bases). Автор е на над 110 публикации в областта на компютърната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, семантичните технологии.

Вторник, 18 Юни 2013 00:00

проф. дфн Вася Велинова

Дфн Вася Николова Велинова е професор в СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев". Преподава в бакалавърска и магистърска степен дисциплините Старобългарска литература, Българската средновековна култура между Балканите и западна Европа, Литература и естетика в българското Средновековие. Славянската ръкописна книга, Владетелят в литературата на Средновековието, Историята и нейните носители през Средновековието, Литературно изворознание. Специализирала е в Германия, Италия, Гърция. Научните й интереси са в областта на историята на българската средновековна литература, средновековните литературни жанрове, украсата на ръкописна книга през Средновековието, теорията и историята на средновековната култура. Автор е на книгите Среднобългарският превод на Хрониката на Константин Манасий и нейният литературен котекст (2013) и Опис на славянските ръкописи от сбирката на Националния исторически музей в София (2013, в съавторство с Н. Вутова) и на множество научни студии и статии.

Вторник, 18 Юни 2013 00:00

гл. ас. д-р Кирил Господинов

Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).

Вторник, 18 Юни 2013 19:10

проф. д-р Милияна Каймакамова

Д-р Милияна Василева Каймакамова е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, Духовна култура на средновековна България (VII-XIV в.), Българската средновековна култура: традиции, развитие, диаспора. Научните й интереси са в областта на изворознанието, историята на средновековна България (общество, политика, култура), славяно-византийските отношения. Специализирала е в Карловия университет, Прага; Института по Балканистика, Солун; Университета в Кьолн; Рим, Ватикана; Института за византийски изследвания, Париж; Университета в Йоанина; Университет Саарланд, Саарбрюкен; Ягелонския университета в Краков. Член на Националния комитет на трезорие на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България и на Управителният съвет на Центъра по религии към СУ „Св. Климент Охридски". Един от авторите на Encyclopedia of the Medieval Chronicle (2010). Автор на книгите Българска средновековна историопис (1990), България – историческа памет и национална идентичност (2010, в съавторство), Власт и история в средновековна България (2011) и на множество студии и статии.

Доц. д-р Елисавета Мусакова работи като главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Хоноруван преподавател е към катедра Изкуствознание в Националната художествена академия. Член е на международния съвет на Експертната група на библиотекарите на ръкописни колекции към CERL, на международния съвет на European Research Centre: Book and Paper Restoration – Conservation (Buchstadt Horn) и на Фондация „Манускрипта" (България) за проучване и издаване на славянски ръкописи. Секретар на Комитета за програмата „Паметта на света" към Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Научната й дейност е в областта на славянската палеография и кодикология и по-специално украсата на средновековната (българска и византийска) ръкописна книга. Съавтор на три описа на славянски ръкописи, автор на 70 научни статии в български и чуждестранни издания.

Петък, 07 Юни 2013 23:21

проф. д-р Бисерка Пенкова

Д-р Бисерка Димитрова Пенкова е професор в Националната художествена академия и в Института за изследване на изкуствата при БАН. Доктор (1987) със защитена дисертация на тема Стенописната украса на манастирските трапезарии в България (Функция и иконографска програма). Преподава дисциплините История на българското и европейското средновековно изкуство, Изкуството на Ренесанса и редица спецкурсове. Главен редактор на списание Проблеми на изкуството. Стипендиант на фондация „А. фон Хумболд" в Университета в Мюнстер, Германия (1996–1997). Специализирала е в Русия, Австрия и Германия. Научните й интереси са в областта на средновековното българско, балканско и византийско изкуство. Автор е на множество студии и статии в реномирани наши и чуждестранни издания.

Светозар Симеонов Ангелов е доктор (2009) по специалността Изкуствознание и изобразителни изкуства със защитена дисертация на тема Монументалната живопис в Западна България през ХVІ в. (Софийско и Кюстендилско) – консерватизъм и иновации. Главен асистент (2011) в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните му интереси са в областта на църковната иконография и стенописната църковна украса. Научните му публикации са свързани с проучването на църквите „Св. Георги" (Колуш, Кюстендил), "Св. Атанасий Александрийски" (Бобошево), „Св. Архангел Михаил" (с. Горановци, Кюстендилско), "Св. Тодор" (Бобошево, Кюстендилско), „Св. Никола" (с. Вуково, Кюстендилско), както и на други църкви и манастири от Югозападна България.

Петък, 07 Юни 2013 22:41

проф. д.ф.н. Олег Георгиев

Д.ф.н. Олег Георгиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Води курсове в бакалавърска и магистърска степен Философия на средновековието и Ренесанса (СУ "Св. Климент Охридски"), Философия на образованието и Философия на човека (Бургаски свободен университет), Философия на Средновековието и Ренесанса (ПУ „Паисий Хилендарски"), Съвременни философски идеи (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"). Професионалните му интереси са свързани с философия на образованието, средновековна философия, история на философията, философия на културата, философска антропология. Автор е на книгите Изследвания върху индивидуалността в европейското средновековие (1998), Средновековната образованост. Три студии (2002), Свободните изкуства и Средновековието (Знаковата изразност на изкуствата) (2009), Университетската метафизика. Четири лекции (2009) и на Философия – учебник за 11 клас на средното училище (в съавторство с Георги Каприев) (2001).

Петък, 07 Юни 2013 22:25

проф. д.ф.н. Георги Каприев

Д.ф.н. Георги Теологов Каприев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия, История и типология на европейската философия (СУ „Св. Климент Охридски"), История на Новото време (научни, философски и социални идеи), Символи и знаци в еклисиологията и църковното изкуство (ПУ „Паисий Хилендарски"), Enführung in die byzantinische Philosophie, Das Gute und das Sein (Dionysios Pseudo-Areopgita, De divinis Nominibus) (Кьолнски университет). Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие (1991), Механика срещу символика (1993), Августин (1996), ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury (1998), byzantica minora (2000), Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски (2005), Philosophie in Byzanz, Königshausen und Neumann (2005), Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система (2010), Византийска философия. Четири центъра на синтеза (2011) и на множество студии и статии.