Курсове

инж. Роберт Кюнстлер

инж. Роберт Кюнстлер

Петък, 07 Юни 2013 21:58

проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев

Д.ф.н. Цочо Христов Бояджиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия. Съиздател е на поредиците Bibliotheca Christiana и Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters и на Архив за средновековна философия и култура. Член на редколегията на списание Християнство и култура. Основните му научни интереси са в областта на историята на западноевропейската и византийската средновековна философия и култура. Автор е на 12 книги, сред които Ренесансът на XII век: Природата и човекът (1991), Августин и Декарт: Размишление върху основанията на модерната култура (1992), Нощта през Средновековието (2000), Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие (2007) и на над 70 студии и статии, както и на множество преводи от старогръцки, латински и немски език.

Петък, 07 Юни 2013 21:48

доц. д-р Ангел Николов

Д-р Ангел Николов е доцент по средновековна българска история в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска история, българо-византийските политически и културни отношения, старобългарската литература, средновековната религиозна полемика между православни и католици, средновековната политическа мисъл. Специализирал е в Оксфорд, Саарбрюкен, Краков, Букурещ, Белград. Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, на международния консултативен борд на Изследователски център за история и култура на Средиземноморието и Югоизточна Европа „Валдемар Церан" при Института по история на Лодзкия университет. Член е на редколегията на списание Slovĕne. International Journal of Slavic Studies. Автор е на книгите Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X в.) (2006), Повест полезна за латините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма (2011), П. А. Сирку в България (1878-1879) // П. А. Сырку в Болгарии (1878–1879) (2012, в съавторство с Л. А. Герд).

Петък, 07 Юни 2013 21:43

доц. д-р Георги Николов

Д-р Георги Николов Николов е доцент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини История на средновековна България, Поселищна история на средновековната българска държава, Външнополитически фактори в историята на средновековна България. Научните му интереси са в областта на историята на България през Средновековието, историята на Византия, историческите извори за историята на средновековна България. Специализирал е в Солун, Лайпциг, Кьолн, Полша. Член е на редколегията на списание Минало. Автор е на книгите Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) (2005), Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.) (2011) и на множество научни студии и статии.

Петък, 07 Юни 2013 21:36

проф. д.и.н. Петър Ангелов

Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, История на България (VIІ–XIV в.), Българската средновековна дипломация, България и българите в представите на византийците (VII–XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен от СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска и балканска история, средновековната българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи. Специализирал е в Рим, Лондон, Вашнгтон, Мюнхен, Берлин, Саарбрюкен. Изнасял е лекции в Кишинев, Москва, Вашингтон, Щутгарт, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Автор е на книгите България и българите в представите на византийците (1999, 2011), Средновековната българска дипломация (2004, 2011), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Българско средновековие. Пълен лекционен курс (2013) и над 100 научни публикации.

Петък, 07 Юни 2013 21:26

проф. д-р Елка Мирчева

Д-р Елка Петрова Мирчева е професор в Секцията за история на българския език (неин ръководител 2002–2012), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Заместник-директор на Института за български език (2004–), председател на Научния съвет на Института за български език (2012–). Преподавала е дисциплината Старобългарски език в ПУ „Паисий Хилендарски" (2002–2006) и е водила лекционния курс Дамаскинската книжнина в историята на българския език и старобългарската книжнина за магистранти и докторанти по програма „Еразъм" на ЕС (Лодз, Полша 2006, 2007). Научните й интереси са в областта на старобългарския език, историята на българския език, славяно-византийската текстология, историческата лексикология и лексикография. Един от авторите на Старобългарски речник Т. І (1999). Т. ІІ. (2009) (съставител и научен секретар на томовете). Автор на книгите Не-Дамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ в. (2001), Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста (2006), Зайковски требник от ХІV век (2012, в съавторство с М. Цибранска-Костова) и на множество научни публикации.

Петък, 07 Юни 2013 21:02

доц. д-р Ивона Карачорова

Д-р Ивона Карачорова е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Преподава в ПУ „Паисий Хилендарски" дисциплините Старобългарски език и История на българския език на филолози и дисциплината Църковнославянски език на богослови. Научните й интереси са в областта на текстологията на славянските ръкописи, славянските библейски преводи, тълкуванията към славянските библейски книги, правописа на старите славянски ръкописи. Автор е на множество студии и статии, посветени на лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир и на Псалтира с тълкуванията на Теодорит Кирски, библейските песни в новата част на Бичковския псалтир, славянския ръкописен псалтир като особен тип сборник, лексиката на Патриарх Евтимий.

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Петък, 07 Юни 2013 20:13

проф. д-р Венелин Грудков

Д-р Венелин Костов Грудков е професор в катедра Българска литература, Филологически факултет, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Чете лекционните курсове История на старобългарската литература и Старобългарска агиография. Научноизследователските му интереси са в областта на средновековната българска култура, старобългарската агиографска практика и проекциите на класически старобългарски текстове в съвременната историческа проза. Автор е на книгите Призвани да просияят. Жития на св. Патриарх Йоаким І Търновски, св. Исай Серски и св. Патриарх Ефрем Печки (1999), Небесен човек и земен ангел. Житийният цикъл за св. Иван Рилски – литературоведска интерпретация (библейски метатекст, агиографски контекст, автономност) (2001), Житие на българския Антихрист (2010), Емилиян Станев между смисъла и вярата (2011) и на над 40 студии и статии в специализирани издания и сборници, посветени на поетиката на старобългарската литература, търновските агиографски традиции от ХІІІ и ХІVв., малко познати старобългарски културни дейци и ролята на средновековната християнска култура в съвременния литературен процес.

Петък, 07 Юни 2013 20:03

доц. д-р Ана Стойкова

Д-р Ана Стойкова е доцент в Секцията по стара българска литература, Институт за литература към БАН. Научните й интереси са в областта на кирилометодиевистиката, славянската и византийска агиографията и агиологията, славянската текстология, историята на средновековните славянски литератури, дигитализацията и компютърната обработка на средновековни славянски ръкописи. Един от авторите на История на българската средновековна литература (2008). Главен редактор на периодичната научна поредица Старобългарска литература. Член на редколегията на Кирило-Методиевската енциклопедия. Лектор по български език, литература и култура във Варшавския университет (2006–2011). Преподавала е дисциплините Стара българска литература, Кирилометодиевивстика, Християнство и литература в ПУ "Паисий Хилендарски" и в Нов български университет. Автор на книгите Физиологът в южнославянските литератури (1994), Първоучителят Методий (1995), Славянският Физиолог. Византийска редакция. Електронно издание на текста и сравнително изследване (2011) и на множество студии и статии.

Д-р Маргарет Димитрова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология след защита на дисертация на тема Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали (ЦЕУ, Будапеща, 1998). Преподава дисциплините История на българския език, Религии и култове на Балканите, Средновековни славянски преводи, Глаголица и култура в хърватските земи, Езикът на средновековното всекидневие в бакалавърска и магистърска степен. Научните й интереси са в областта на средновековната славянска книжнина, историята на гръцко-българските езикови контакти и преводи, хърватската глаголическа книжнина, взаимоотношенията християнство и език, ръкописното наследство на Самоковско, ръкописната традиция на История славянобългарска. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012), автор на монографията Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека „Отец Неофит Рилски" 4) (2012) и над 100 публикации върху средновековната южнославянска книжнина.