Основен предмет на курса е историята на средновековната българска духовна култура. Цели се студентите да придобият по-задълбочени знания относно факторите и условията, имащи значение за нейното зараждане и формиране. Основните акценти са поставени върху няколко проблемни кръга: значението на българските столици – Плиска, Преслав, Охрид, Търново и свързаните с тях владетелски резиденции като центрове на духовния живот на средновековните българи, образованието и грамотността, авторите и поръчителите на книжнината, идеите в произведенията на литературата и изкуството, значението на българската духовна култура в кръга на славяно-византийската общност. Обучението се осъществява под формата на семинар, в който преобладаващо място има дискусията. Активността на студентите се стимулира чрез разработването на доклади по тематиката на учебната дисциплина.

Етикети: история, култура, средновековие, Плиска, Преслав, Охрид, Търново, средновековни българи, книжнина, духовност

Курсът има за цел да запознае студентите с процесите на централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.). Това налага институционално изследване на българското минало от този период. На първо място се разглежда племенна обособеност на българи и славяни в периода 681–796 г. Тя включва проучване на основните характеристики на  Българското ханство, управлявано от (пра)българите. На второ място са представени С(к)лавиниите, управлявани според обичайно-правните традиции на славяните. Разгледано е и влиянието на външнополитическите фактори.

Втората основна част от курс е посветена на процеса на политически централизъм в Българското ханство-царство  в периода 796–927 г. В политическо отношение той започва през управлението на хан Крум и достига своя връх през управлението на цар Симеон. Интересно развитие претърпява титлата на българския владетел. От друга страна се запазва прабългарската традиция за наличие на две владетелски резиденции (столици).

Третата част е посветена на отслабването на централизма в управлението на Българското царство в периода 927–971 г. Представени са онези събития и процеси, които довеждат до отслабване централизма в управлението на държавата.

Четвъртата част е посветена на периода на политически регионализъм и децентрализация на Българското царство в периода 927–1018 г. Тук е проучено състоянието на българската войска и нейното постепенно отслабване, вследствие на няколко тежки военни удара от страна Византийската империя. Представени са лицата на българската аристокрация извън фигурата на българския цар, които са играли важна роля в управлението на царството. Значително място се отделя на ролята на средновековните български градове и крепости, които в периода 927 –1018 г. са били българско владение.

Етикети: история, централизъм, регионализъм, ранносредновековна България, VІІ–ХІ век, българи, славяни, ханство, царство, прабългари, цар Симеон, Византийска империя, крепости

Целта на курса е да запознае студентите с основните моменти в развитието на средновековната българска дипломация VII–XIV в. Тя се разглежда като своеобразна система със свое самостоятелно място във външната политика на страната. Представя се неин типологичен анализ с характеристика на най-важните й елементи, изяснява се връзката помежду им и факторите, оказали влияние върху тяхното възникване. Отделя се специално внимание на дипломацията на славяни и прабългари. На основата на запазения изворов материал се извеждат стратегическите цели и принципи, ръководили средновековните български владетели във външнополитическата им дейност. Поставя се и проблемът за отражението на господстващия средновековен мироглед в полето на дипломацията. Прави се типологичен анализ на видовете аргументи, с които българските дипломати са защитавали своите позиции. Разглеждат се начините, чрез които се е осъществявала дипломатическата дейност, и особеностите на професията дипломат в средновековна България. В отделна лекция се разкрива ролята на подаръците в дипломацията и дипломатическия церемониал. Към лекционния курс има модул с документален материал, който включва дипломатическа кореспонденция, договори, а също и исторически свидетелства за дипломатическия церемониал и за династичните бракове на българските средновековни владетели.

Етикети: история, средновековие, българска дипломация, политика, славяни, прабългари, владетели, подаръци, кореспонденция, договори, церемониал, династични бракове

Модулът „Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на Х век)“ има за цел да запознае студентите с политическата мисъл на ранносредновековна България през периода от покръстването на българите (864 г.) до превземането на Преслав и на източните български земи от император Йоан Цимисхи (971 г.). Разгледани са основните политически концепции и възгледи, върху които се градяла държавната уредба на Българското ханство; идейният прелом след покръстването на княз Борис I – Михаил, контактите му с Константинопол и Рим, както и политико-религиозните възгледи на Методиевите ученици, намерили убежище в България; политическите концепции на първия български цар Симеон Велики, намерили израз в неговата културна политика, в дипломацията и на бойното поле; борбата на цар Петър да укрепи и запази страната в нелеко идеологическо и дипломатическо съперничество с Византийската империя; завладяването на източните български предели и на столичния град Преслав (971) от Византия като открит израз на очертаната от император Константин VII програма за унищожаване на Българското царство.

Етикети: история, средновековие, политика, мисъл, дипломация, IX–Х век, покръстване, Йоан Цимисхи, Българско ханство, Борис I – Михаил, Методиеви ученици, цар Симеон Велики, цар Петър, Византия, император Константин VII