Работата по курса на проф. дфн Георги Каприев е базирана върху факта, че изследванията по византийска философия са представителни за изследователите от специалността Философия във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", превърнал ги в един от най-престижните центрове за проучване на философията във Византия и нейните контакти с латинската традиция. Познаването на византийското философстване отваря нови, не особено известни днес хоризонти на европейската мисъл, чието "класическо място" през средновековието е тъкмо нашият историко-географски регион. Курсът въвежда в спецификата на византийското философстване и неговия метафизичен проект като обсъжда определението, основните теми и водещите фигури. Курсът цели усвояване на основните понятия, теми и системи на философията на византийския културен кръг, постигане на умението за ориентиране във философските стилове, както и на професионални възможности за практикуване в сферата на историко-философските изследвания в техния съвременен мащаб.
Етикети: философия, история, Византия, теология, рационализъм, течения, Платонизъм, Аристотел, Григорий Палама, ипостас, познание, метафизика
- Teacher: проф. дфн Георги Каприев
От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.
Курсът цели да изяви – на основата на конкретен анализ на релевантните текстове – основните тематични и съдържателни характеристики на късновизантийската философия. Курсът проследява дискусиите между византийските интелектуалци, емигранти в Италия около средата на петнадесетото столетие. Проясняват се начините на осмисляне на античната традиция и по-специално на контроверзията между платонизма и аристотелизма, както и „травматични" теми като тази за детерминизма и свободата на волята или тази за отношението между природата и изкуството.
Етикети: Плитон, Висарион, ВИзантия, философия, история, Платон, Аристотел, Теодор Газа, Матей Камариотис, Михаил Псел, Йоан Итал, Никифор Влемид, Георгий Пахимер, паламитски спорове
- Teacher: гл. ас. д-р Гергана Динева
- Teacher: проф. дфн Цочо Бояджиев
Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба. Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.
Етикети: философия, индивидуалност, персоналност, средновековие, универсум, Тома от Аквино, Роберт Гросетест, Джон Дънс Скот, Алберт Велики, Роджър Бейкън, Уилям от Окам, Николай от Куза
- Teacher: гл. ас. д-р Гергана Динева
- Teacher: проф. дфн Олег Георгиев