Работата по курса на проф. дфн Георги Каприев е базирана върху факта, че изследванията по византийска философия са представителни за изследователите от специалността Философия във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", превърнал ги в един от най-престижните центрове за проучване на философията във Византия и нейните контакти с латинската традиция. Познаването на византийското философстване отваря нови, не особено известни днес хоризонти на европейската мисъл, чието "класическо място" през средновековието е тъкмо нашият историко-географски регион. Курсът въвежда в спецификата на византийското философстване и неговия метафизичен проект като обсъжда определението, основните теми и водещите фигури. Курсът цели усвояване на основните понятия, теми и системи на философията на византийския културен кръг, постигане на умението за ориентиране във философските стилове, както и на професионални възможности за практикуване в сферата на историко-философските изследвания в техния съвременен мащаб.

Етикети: философия, история, Византия, теология, рационализъм, течения, Платонизъм, Аристотел, Григорий Палама, ипостас, познание, метафизика

От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия. 

Курсът цели да изяви – на основата на конкретен анализ на релевантните текстове – основните тематични и съдържателни характеристики на късновизантийската философия. Курсът проследява дискусиите между византийските интелектуалци, емигранти в Италия около средата на петнадесетото столетие. Проясняват се начините на осмисляне на античната традиция и по-специално на контроверзията между платонизма и аристотелизма, както и „травматични" теми като тази за детерминизма и свободата на волята или тази за отношението между природата и изкуството.

Етикети: Плитон, Висарион, ВИзантия, философия, история, Платон, Аристотел, Теодор Газа, Матей Камариотис, Михаил Псел, Йоан Итал, Никифор Влемид, Георгий Пахимер, паламитски спорове

Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба. Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.

Етикети: философия, индивидуалност, персоналност, средновековие, универсум, Тома от Аквино, Роберт Гросетест, Джон Дънс Скот, Алберт Велики, Роджър Бейкън, Уилям от Окам, Николай от Куза