Средновековен гръцко-български речник

обль

неꙁавдьлвъ, нескѫдьнъ

обло

стъ

оулоут
ἀφιερόω ἐμαυτόν въдат сѧ

даꙗт, дат, споустт, споущат, небрѣщ, оставт (вражьдѫ), оставлꙗт, отъдат, отъдаꙗт, отъпоустт, отъпоущат, простт, пѹстт, пѹщат, оуставт
ἀφίεμαι простъ бъіт

оставт, отъставт, отътръгнѫт*, отьмѫ, помьнѣт
ἀφίστημι ἐμαυτόν отълѫт сѧ
ἀφίσταμαι въстат, скот, остат сѧ, отъврѣщ сѧ, отъстоꙗт, остѫпат, остѫпт, оходт, растоꙗт, оуклонт сѧ, оустѫпт
οὐδὲ ἀφίσταμαί τινος прѣстат отъ есо

вънеꙁаапѫ, напрасьно

насъітт сѧ

подобт сѧ