Средновековен гръцко-български речник

елспонтъ, елспонтьскъ
ὁ περὶ Ἑλλήσποντον елспонтьскъ

τοῦ Ἐλμαδάμ ( Ἐλμωδάμ) елмодановъ

лѣсъ

елпд

надѣꙗт сѧ, оупъват, аꙗт

надежда, оупъвань
τίθεμαι τὴν ἐλπίδα полагат положт ѹпъвань

ἁγιάζω ἐμαυτόν свѧтт сѧ самъ, свѧщат сѧ
ἁγνίζω ἐμαυτόν остт сѧ
ἀποτίθεμαι ἐμαυτόν съвлѣщ сѧ
ἀφιερόω ἐμαυτόν въдат сѧ
ἀφίστημι ἐμαυτόν отълѫт сѧ
βάλλω ἐμαυτόν въврѣщ сѧ
γίγνομαι ἐν ἐμαυτῷ бъіт въ оумѣ свомь
διαμερίζομαι ἐπὶ ἐμαυτόν раꙁдѣлꙗт сѧ въ себѣ
ἐγκαταμείγνυμι ἐμαυτόν прмѣст сѧ
ἐγκλείω ἐμαυτόν ꙁаклют сѧ
ἐκδίδωμι ἐμαυτόν въдаꙗт сѧ, прѣдат сѧ
ἐμαυτόν βάλλομαι врѣщ сѧ
ἔξω ἐμαυτοῦ γίγνομαι ꙁабъіт сѧ
ἐπιδείκνυμι ἐμαυτόν покаꙁат сѧ
ἐπιτίθημι ἐμαυτόν въꙁлещ
εὐνουχίζω ἐμαυτόν скаꙁт сѧ, каꙁт сѧ, скопт сѧ, цѣстт сѧ
ζώννυμι ἐμαυτόν поꙗшѫ сѧ
θεραπεύω ἐμαυτόν цѣлт сѧ
καλέομαι ἐμαυτόν нарцат сѧ
κατακλείω ἐμαυτόν ꙁатворт сѧ
κενόω ἐμαυτόν прол҄ьꙗт сѧ
κατακόπτω ἐμαυτόν тлѣщ сѧ
καταργέω ἐμαυτόν оупраꙁнт сѧ
κεράννυμεν ἐμαυτούς съльꙗт сѧ
κόπτομαι ἐμαυτόν каꙗт сѧ
μερίζομαι κατὰ ἐμαυτοῦ, διαμερίζωμαι ἐπὶ ἐμαυτοῦ раꙁдѣлт сѧ на сѧ [въ себѣ]
μεταβάλλω ἐμαυτόν прѣмѣнт сѧ
παραδίδωμι ἐμαυτόν прѣдат сѧ, прѣдаꙗт сѧ
περικρύπτω ἐμαυτόν тат сѧ
περιστρέφω ἐμαυτόν обращат сѧ
πιστεύω ἐμαυτόν τινι въдаꙗт себе въ вѣрѫ кого
προδίδωμι ἐμαυτόν прѣдат сѧ
προτίθημι ἐμαυτόν прѣдъложт сѧ, прѣдъложѫ сѧ, прѣдъложт сѧ самъ
συντάσσω ἐμαυτόν прлагат сѧ
ταπεινόω ἐμαυτόν съмѣрт сѧ
ταράσσω ἐμαυτόν съмѫтт сѧ
τίθημι ἐμαυτόν ѹмрьтвт сѧ самохотьѭ
τυπόω ἐμαυτόν въображат сѧ
ὑποκρίνομαι ἐμαυτόν творт сѧ
ὑψόω ἐμαυτόν въꙁнест сѧ, въꙁност сѧ
φανερόω ἐμαυτόν ꙗвт сѧ
φυλάσσω ἐμαυτόν хрант сѧ

вълаꙁт, вълѣст, вънт, въсѣст

въвест, въврѣщ, въвѣст, вълагат, въложт, въльꙗт, ꙁабъіт
ἐμβάλλω εἰς τὸ δεσμωτήριον въврѣщ въ тьмьнцѫ

омот