Средновековен гръцко-български речник

Речникът съдържа 7933 статии и е създаден от доц. д-р Иван Христов въз основа на уеб-версията на академичния Старобългарски речник, т. І-II, изд. "Валентин Траянов", София, 1999 г. (1027 с.) – 2009 г. (1325 с.) като допълнителен работен инструмент, позволяващ да се проследи предаването на гръцките думи и словосъчетания в средновековните български преводи. С това той отговаря на една отдавна съзряла необходимост пред свещенослужители, богослови, езиковеди, старобългаристи и най-широк кръг читатели, които се интересуват от нашите средновековни преводи от гръцки. За примери в контекст с указание на източника читателят е насочван към съответните леми в старобългарския речник.


        
 
старогръцки:
старобългарски:
Име на автора:
Презиме на автора:


 

ἀδολεσχέω

въскръбѣт, глоумлꙗт сѧ, поглѹмт сѧ

ἀδολεσχία

глоумл҄ень, пеаль

ἀδοξία

неслава, неьсть

Ἀδριανός

адранъ

Ἁδριανούπολις

одрн҄ь

ἀδυνατέω

ꙁнемощ, отънемощ [сѧ], оуѩт сѧ

ἀδύνατος

немощьнъ
ὁ ἀδύνατος немогъі
ἀδύνατόν ἐστιν нѣстъ [комоу] льꙃѣ
ἀδύνατόν μοί ἐστιν немощьно [м] стъ

ἄδυτος

немрьемъ, непрѣходьнъ
ταμεῖον ἄδυτον съкровъ
τὰ ἄδυτα неꙁаходѧщаꙗ

ᾄδω

въспѣт, пѣт, съпѣт

Ἀδωναΐ

атанал҄ь вм. Ἀδωναΐ