старогръцки:
старобългарски:
Име на автора:
Презиме на автора:



 

Αἴτνη

етн

αἰφνίδιον

вънеꙁаапѫ, напрасьно

αἰχμαλωσία

оплѣн҄ень, плѣн҄ень, плѣнъ

αἰχμαλωτεύω

плѣнт

αἰχμαλωτίζω

плѣнт, плѣт

αἰχμάλωτος

плѣньнкъ

αἰών

вѣкъ
εἰς [τὸν] αἰῶνα, εἰς [τοὺς] αἰῶνας, εἰς [τὸν] αἰῶνα [τοῦ] αἰῶνος, εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων, εἰς τὸν αἰῶνα καὶ εἰς τὸν αἰῶνα τοῦ αἰῶνος, τὸν αἰῶνα καὶ ἐπ᾿ αἰῶνα, εἰς αἰῶνα καὶ εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων καὶ ἐπ᾿ αἰῶνα, ἕως [τοῦ] αἰῶνος въ вѣкъ; въ вѣкъі; въ вѣкоу; въ вѣкъ вѣка; въ вѣкъі вѣка; въ вѣкъ  въ вѣкъ вѣка; въ вѣкъ вѣкоу; въ вѣкъ  въ вѣкъ вѣкоу
ἐκ τοῦ αἰῶνος, ἀπὸ [τοῦ] αἰῶνος, πρὸ αἰῶνος, πρὸ [τῶν] αἰώνων, προαιώνιος отъ вѣка; отъ вѣкъ, прѣжде вѣка; прѣжде вѣкъ; прьвѣ вьсѣхъ вѣкъ; прѣдъ вѣкъі
ὁ αἰὼν ἐκεῖνος, ὁ αἰὼν ὁ ἐρχόμενος, ὁ μέλλων αἰών вѣкъ тъ, вѣкъ грѧдъі, вѣкъ бѫдъі
ὁ αἰών [οὗτος], ὁ νῦν αἰών вѣкъ сь, вѣкъ нъінѣшьнъі
ὁ ἀπ' αἰῶνος вѣьнъ
ὁ νῦν αἰών вѣкъ нъінѣшьн҄ь
πρὸ αἰώνων прѣвѣьнъ

αἰώνιος

бѫдѫщаго вѣка, вѣьнъ

αἰωνίως

вѣьно

ἀκαθάριστος

неоцѣщенъ