Средновековен гръцко-български речник

Речникът съдържа 7933 статии и е създаден от доц. д-р Иван Христов въз основа на уеб-версията на академичния Старобългарски речник, т. І-II, изд. "Валентин Траянов", София, 1999 г. (1027 с.) – 2009 г. (1325 с.) като допълнителен работен инструмент, позволяващ да се проследи предаването на гръцките думи и словосъчетания в средновековните български преводи. С това той отговаря на една отдавна съзряла необходимост пред свещенослужители, богослови, езиковеди, старобългаристи и най-широк кръг читатели, които се интересуват от нашите средновековни преводи от гръцки. За примери в контекст с указание на източника читателят е насочван към съответните леми в старобългарския речник.


        
 
старогръцки:
старобългарски:
Име на автора:
Презиме на автора:


 

ἀγαθότης

благодѣть, благостъі҄н, благость, благъін҄, доброта

ἀγαθύνω

благосътворт, оублажт

ἀγαθωσύνη

благостъі҄н, благость

ἀγαλλίαμα

радовань, радость

ἀγαλλίασις

весель, радовань, радость
[τῆς] ἀγαλλιάσεως вель, веселъ
ἐν ἀγαλλιάσει съ радостьѭ, въ радост, радостьѭ

ἀγαλλιάω

въꙁдрадоват сѧ
ἀγαλλιάομαι веселт сѧ, въꙁвеселт сѧ, въꙁдрадоват сѧ, радъ бꙑт

ἀγάλλομαι

веселт сѧ, радъ бꙑт, скакат
ꙗвт сѧ*
ἀγαλλόμενος веселъ, радъ бꙑт

ἄγαλμα

капще, коумръ

ἄγαμαι

оудт сѧ

ἄγαμος

непосагъ