Средновековен гръцко-български речник

Речникът съдържа 7933 статии и е създаден от доц. д-р Иван Христов въз основа на уеб-версията на академичния Старобългарски речник, т. І-II, изд. "Валентин Траянов", София, 1999 г. (1027 с.) – 2009 г. (1325 с.) като допълнителен работен инструмент, позволяващ да се проследи предаването на гръцките думи и словосъчетания в средновековните български преводи. С това той отговаря на една отдавна съзряла необходимост пред свещенослужители, богослови, езиковеди, старобългаристи и най-широк кръг читатели, които се интересуват от нашите средновековни преводи от гръцки. За примери в контекст с указание на източника читателят е насочван към съответните леми в старобългарския речник.


        
 
старогръцки:
старобългарски:
Име на автора:
Презиме на автора:


 

ὠνικόν*

страсть

ᾠόν

ꙗце

ὥρα

вееръ, врѣмѧ, годна, годъ, асъ
αἱ τῆς ἡμέρας ὧραι прѣпладьнь
παρέρχεται ἡ ὥρα ἀπό τινος ммодетъ аша [асъ] отъ кого
ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ, ἐν τῇ ὥρᾳ ταύτῃ, ἀπὸ τῆς ὥρας ἐκείνης, ἀπ᾿ ἐκείνης τῆς ὥρας, κατὰ τὴν ὥραν ἐκείνην въ тъ [сь] асъ, отъ того аса, въ асъ тъ
ἐν πολλαῖς ὥραις, ἐπὶ πολλὰς ὥρας, ἐπὶ πολλὴν ὥραν, ἐπὶ πολλὰς τὰς ὥρας, ἐπὶ πολύ на мъногъі асъі [на мъногъ асъ], на мъноꙃѣ ѣсѣ, мъногъі асъі
καθ᾿ ἑκάστην ὥραν, κάθωρος по вьсѧ асъі
παρέρχεται ἡ ὥρα ἀπό τινος ммодетъ асъ отъ кого

ὡραῖον

жтьнца

ὡραῖος

красьнъ
τὰ ὡραῖα τῆς ἐρήμου красьнаꙗ пѹстъін҄ѧ

ὡραιότης

красота, лѣпота

Ὠρήβ

орвъ

Ὠριγένης

орг҄енъ

ὡριμάζω

съꙁорт

ὠρύομαι

ркат, рют