Средновековен гръцко-български речник

Речникът съдържа 7933 статии и е създаден от доц. д-р Иван Христов въз основа на уеб-версията на академичния Старобългарски речник, т. І-II, изд. "Валентин Траянов", София, 1999 г. (1027 с.) – 2009 г. (1325 с.) като допълнителен работен инструмент, позволяващ да се проследи предаването на гръцките думи и словосъчетания в средновековните български преводи. С това той отговаря на една отдавна съзряла необходимост пред свещенослужители, богослови, езиковеди, старобългаристи и най-широк кръг читатели, които се интересуват от нашите средновековни преводи от гръцки. За примери в контекст с указание на източника читателят е насочван към съответните леми в старобългарския речник.


        
 
старогръцки:
старобългарски:
Име на автора:
Презиме на автора:


 

ἁγνίζω

остт
ἁγνίζω ἐμαυτόν остт сѧ

ἀγνοέω

не вѣдѣти, не домъішлꙗт сѧ

ἀγνόημα

невѣдѣнь, невѣждьствь

ἄγνοια

беꙁоумь, невѣдьство, невѣдѣнь, невѣꙁьство, невѣсть
ὁ ἐν ἀγνοίᾳ невѣдомъ

ἁγνός

прѣстъ, свѧтъ*

ἁγνότης

оцѣщень

ἀγνωμοσύνη

беꙁоумь, нераꙁоумь, ѫродьство

ἀγνώμων

беꙁ оума, беꙁоумьл҄ь, невѣгласъ, нераꙁоумьнъ, нераꙁоумьнъ, несъмъісльнъ, ѫродьнъ
ἀγνώμων εἰμί хвалъі не мѣт

ἀγνώριστος

неꙁнамъ

ἁγνώς

стъ