Средновековен гръцко-български речник

обѣщават [сѧ]

вълаꙁт, вънт, грѧст, сълаꙁт, сълѣст, сънт, съходт

ꙁѣст, поꙁобат, поꙗдат, поꙗст, растрошт, сънѣдат, сънѣст

съврьшенъ

справт, справлꙗт, направт, просвѣтт
κατευθύνομαι справт сѧ

благословестт, благословлꙗт

поспѣт, спѣт
κατευοδόομαι поспѣт

въꙁдрьжат, дрьжат, мат, мѣѭ, объдрьжат, одрьжат, првеслат, прѩт, съдрьжат, оудрьжат, хрант, ѩт
κατέχομαι дрьжат сѧ
κατεχόμενός εἰμι лежат
[ὁ] κατέχων дрьжѧ

вадт, ꙁъло глаголат, спраꙁнт, обавлꙗт, облат, оглаголат, оклевещѫ, прѣставт*, рѣь, съвѣдѣтел҄ьствоват, оувѣщават сѧ, хоулт
κατηγορέω τινός страд въꙁглаголат на кого

въспрѣщень, оглаголань, оклеветань, рѣь, хоула
ἐν τῇ κατηγορίᾳ [τῆς] ἀτιμίας оукорꙁньнъ