Средновековен гръцко-български речник

отѧꙃат словомь, словопрѣпрат сѧ

[прѣпраѩ сѧ] прѣпрат сѧ, словесъі прѣпраѩ сѧ

бесѣда, ꙁаконъ, рѣь, слово, ьтень
[τοῦ] λόγου, [τῶν] λόγων словесьнъ
ἀποδίδωμι λόγον, въꙁдат слово/отъвѣтъ
διαφημίζω τὸν λόγον проност слово
δίδωμι λόγον дат слово
κατὰ τὸν τῆς οἰκονομίας λόγον по словесьнѹмѹ строю
[ὁ] λόγος [τοῦ] Θεοῦ, [ὁ] θεῖος λόγος слово божь
λόγος πορνείας слово любодѣно/любодѣꙗньно/прѣлюбодѣно (любодѣнъ/любодѣꙗньнъ/прѣлюбодѣнъ)
λόγων καλλιλεξία съплетъкъ рѣемъ
[ὁ] λόγος [τοῦ] θεοῦ, [ὁ] θεῖος λόγος, προφάσεως λόγος вна словесьнаꙗ
[τὸ] θεῖον λόγιον, τὸ λόγιον τοῦ θεοῦ слово божь
[ὁ] θεοῦ λόγος съінъ божь
συναίρω λόγον [μετά τινος] сърцат слово [съ цѣмь] / сътѧꙃат сѧ о словес
τὸν λόγον ποιέω оут

копь, лѫща

нарѫгат сѧ, похѹлт, оукорт
λοιδορέω κατά τινος хоулъі вѣщат на кого

кл҄евета, оукор҄ень

λοιμικὴ νόσος осъпъі

гоубтел҄ь, моръ, пагѹба, пагѹбьнкъ

гоубтел҄ьнъ

проьнъ
τοῦ λοιποῦ отъселѣ, проко, оуже
οἱ λοιποί прокъ
[τὸ] λοιπόν потомь[же], прое, оуже
τάχα λοιπόν вьсѣко