ἀπόφασις 

осѫждень, отъвѣтъ, отъреень
ἀποφαίνομαι / δίδωμι τὴν ἀπόφασιν отъвѣтъ творт [сътворт, дат, въꙁдат]
ἐκφέρω τὴν ἀπόφασιν отъвѣтъ отъвѣщат
λαμβάνω τὴν ἀπόφασιν отъвѣтъ прѩт