Покръстването е второто раждане на българската държава – специално издание на “Вяра и общество” с Горан Благоев по случай 1150 години от приемането на християнството в България, излъчено на 2-ри май 2015 г.

В извънредното издание на “Вяра и общество” БНТ www.bnt.bg излъчи директно от Голямата базилика на старата българска столица Плиска Божествената света литургия, отслужена от Българския патриарх Неофит в съслужение с митрополитите на Българската православна църква и гости от Поместните православни църкви.

Паралелно в студиото гости на Горан Благоев са историците проф. Бистра Николова, проф. Милияна Каймакамова и доц. Георги Николов. “Именно въпросът за единството на българската държава изважда на преден план необходимостта за християнизация на обществото. Венец на този възглед е покровителството на Кирило-Методиевите ученици”, подчерта проф. Каймакамова. В потвърждение на това проф. Бистра Николова подчерта, че “тази нова религия активизирала духовните и съзидателни сили на обществото”. А доц. Георги Николов добави, че “от всички християнски народи първи са се покръстили българите”.
Ще чуете отговори и на още въпроси: Защо в средата на 9 век една могъща държава решава да излезе от международната и културна изолация и официално се присъединява към християнския свят? Какъв е двигателят за това? Дали този акт е бил добре обмислена политика или владетелят-покръстител е бил “притиснат” от обстоятелствата? Какво е християнското наследство на предхристиянска България?

По-късно писателят Деян Енев подчерта, че “на практика св. Цар Борис I създава матрицата, по която се развива България и до днес, а основните фактори са мир, християнство и книжовност”.

За писателя Теодора Димова “нашият живот е построен върху християнските ценности, но само 3-4% от хората живеят с Църквата”.

За студента по история Филип Николов “младото поколение е изгубено, лутайки се от една крайност в друга по пътя към храма”.

Но всички се обединиха около идеята, че е крайно време да бъде издигнат паметник на св. Цар Борис I.

Дискусия с доц. д-р Павел Павлов, доц. д-р Георги Николов, доц. д-р Веселина Вачкова за богомилството и православната църква в предаването "Вяра и общество" с водещ Горан Благоев в студиото на БНТ на 30.07.2016 г.

Една интересна дискусия за цар Иван Асен II - владетелят, дипломатът и държавникът, разширил България на 3 морета. Това е най-голямото териториално разширение на България в цялата ѝ история, по-голямо дори от това при цар Симеон Велики.
Дискусията е излъчена по ИСТОРИЯ.БГ на 23.03.2015 - www.bnt.bg. Един мъдър владетел умело използвал меч, дипломация и династични бракове в интерес на България.

За ролята на майката, дъщерята и съпругата в управлението на средновековната българска държава. Една дискусия в ИСТОРИЯ.BG на 09.03.2015 по БНТ - www.bnt.bg.Къде са нашите кралица Елизабет или Мария Антоанета? За тях знаем толкова много?! Защо си нямаме български царици, за които да се пишат романи, после да ги филмират?… А български царици е имало едно време… И нека да ги извадим от приказките с начало „Имало едно време един цар и една царица” и да ги потърсим в историческите извори.

Интересна дискусия в студиото на БНТ за сложните взаимоотношения между България и Византия - войни, мир, културно взаимодействие и взаимно обогатяване. Излъчена на 09.02.2015 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.
Всъщност Византия се пази от българите още преди те да създадат държавата си. През хилядолетното съществуване  на тази държава нейната столица е обсаждана 24 пъти. Само трима български владетели достигат до стените на Константинопол – Тервел, Крум и Симеон, обсаждат крепостта и искат чрез договор да бъдат признати за равнопоставени владетели, да бъдат гарантирани българската независимост, българските територии и граници, както и суверенитета на държавата.

На 17.12.2014 г. в огледалната конферентна зала,  СУ "Св. Климент Охридски" се проведе заключителната конференция по проект BG051PO001-4.3.04-0004/11.10.2012 "e-Medievalia (Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика)". Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Ръководителят на проекта проф. Славова откри конференцията, като разказа за резултатите, постигнати по проекта, за системата за електронно обучение и разработените електронни ресурси за дистанционно обучение в сферата на медиевистиката. Презентацията на проф. Славова може да се изтегли от тук.

 Инж. Роберт Кюнстлер разказа за подхода при проектирането и реализацията на информационната систена за електронно обучение. Той разказа и за проблемите, с които се сблъска екипа по време на реализацията и за пътищата,  по които те бяха решени. Специално внимание бе обърнато на мерките и стъпките, които трябва да се предприемат за да може системата eMedievalia да продължи да се развива.

Опита си за практическа работа с електронната система e-Medievalia споделиха ас. д-р Г. Ганева, гл. ас. д-р К. Господинов, д-р К. Кирилов.

Доц. д-р Ив. Христов сподели опита си при организиране и провеждане на международни видеоконференции. Той разказа и за създаването на Средновековния гръцко-български речник, който е качен в eMedievalia, като ресурс за свободно ползване.

За всички участници в конференцията беше много интересно и ценно мнението и препоръките на представителите на целевите групи - проф. Т. Лалева, както и студенти, преминали през пълния цикъл на апробация на системата.

Бяха представени резултатите от работата на отделните работните групи по следните направления:

• Филология - проф. дфн Т. Славова, проф. дфн А.М. Тотоманова, доц. д-р М. Йонова, доц. д-р А. Омарчевски;

• Средновековна история - проф. д-р М. Каймакамова, проф. дин П. Ангелов, доц. д-р Г. Николов, доц. д-р А. Николов;

• Текстология и език - проф. дфн М. Цибранска, проф. д-р Е. Мирчева, доц. д-р И. Карачорова;

• Богословие - доц. д-р А. Омарчевски, доц. д-р Ив. Христов, доц. д-р П. Павлов, доц. д-р Св. Риболов;

• Философия - проф. дфн Ц. Бояджиев, проф. дфн Г. Каприев, проф. дфн О. Георгиев;

• Практикум по компютърна лингвистика - доц. д-р П. Осенова, доц. д-р К. Симов;

• Средновековно изкуство и култура - доц. дфн В. Велинова, доц. д-р Б. Пенкова, доц. д-р Е. Мусакова, гл. ас. д-р Св. Ангелов. Всички участници в конференцията бяха впечатлени от библиотеките с изображения и допълнителни ресурси, разработени от колектива;

• Средновековно право - проф. дин Ив. Билярски.

По време на дискусиите всички участници се обединиха около мнението, че проектът е изключително успешен, реализирана е една мощна електронна платформа, която съдържа стойностна структурирана информация, част от разнообразни ресурси - текст, изображения, видео и аудио ресурси, дидактични средства за проверка на знанията. Подчертани бяха мощните и гъвкави възможности на системата за цялостно управление на учебния процес. Особена силна страна е поддържането на различни видове канали за комуникация между участниците в учебния процес и неговото превръщане в диалог между обучаеми и преподаватели.

Всички участници изразиха желанието и надеждата си разработеното по проекта да се поддържа и да продължи да се развива.

Програма на заключителната конференция по проект E-Мedievalia

Цар Калоян – третият владетел от династията “Асеневци”, поема управлението на България през 1197 година. За краткото си, едва 10-годишно, управление той укрепва младата българска държава, завзема Балканите и променя хода на европейската история.

Едно предаване от 16.07.2015 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Заключителната конференция по проект E-Мedievalia (Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика) BG051PO001-4.3.04–0004 ще се проведе на 17 декември 2014 г., 09,30-15,30 часа в Огледална зала, СУ "Св. Климент Охридски". Ще бъдат представени резултатите, постигнати по проекта и ще бъдат изнесени презентации, свързани със системата за електронно обучение и разработените електронни ресурси за дистанционно обучение в сферата на медиевистиката.

Програма на заключителната конференция по проект E-Мedievalia

Покана за заключителната конференция по проект E-Мedievalia

Кой е Кан Омуртаг - строител, реформатор, дипломат, сключил 30-годишен мир с Византия.

Велик български кан, реформирал войската и администрацията, осигурил разцвет на Първата българска държава. Чрез мъдрата си вътрешна и външна политика Кан Омуртаг укрепва и разширява българската държава, като с нея се съобразяват всички в Европа.

Всички знаем надписа от колоната на Кан Омуртаг в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново:

„Човек и добре  да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг Кан Ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Едно предаване от 04.11.2014 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

На 24.06.2014 г. в огледалната конферентна зала,  СУ "Св. Климент Охридски" се проведе четвъртият работен семинар по проект BG051PO001-4.3.04-0004/11.10.2012 "e-Medievalia (Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика)". Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Ръководителят на проекта проф. Славова откри семинара, като разказа за постигнатото до момента.

Георги Панев направи обобщение на натрупания към момента опит при апробацията на електронната платформа и курсовете, представи анализ и решения на някои често срещаните проблеми.

Презентацията на доц. М. Димитрова за опита при електронното обучение и провеждането на тестовете по История на българския език стана основа за интересна дискусия между участниците в семинара.

Доцент Тенекеджиев сподели опита си провеждането на обучението по Богословие с електронната платформа. Подчертани бяха ползите от прилагането и интересът, който предизвиква сред студентите.

Доц. Иван Христов разказа за проведения през месец май двудневен видеосеминар с участието на студенти и преподаватели от Московската и Киевската духовни академии, от Руската християнска хуманитарна академия (Санкт Петербург) и от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Особено ценен бе споделеният практически опит при организирането на такива прояви, проблемите с които се сблъска екипът, както и средствата и действията за тяхното решаване. Беше подчертано, че изградената платформа е добро решение за бърза, лесна и ефективна видеокомуникация между участници от различни държави в семинари и обучения.