Статии с етикет: византийска

За ролята на майката, дъщерята и съпругата в управлението на средновековната българска държава. Една дискусия в ИСТОРИЯ.BG на 09.03.2015 по БНТ - www.bnt.bg.Къде са нашите кралица Елизабет или Мария Антоанета? За тях знаем толкова много?! Защо си нямаме български царици, за които да се пишат романи, после да ги филмират?… А български царици е имало едно време… И нека да ги извадим от приказките с начало „Имало едно време един цар и една царица” и да ги потърсим в историческите извори.

Публикувана в Видео

Интересна дискусия в студиото на БНТ за сложните взаимоотношения между България и Византия - войни, мир, културно взаимодействие и взаимно обогатяване. Излъчена на 09.02.2015 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.
Всъщност Византия се пази от българите още преди те да създадат държавата си. През хилядолетното съществуване  на тази държава нейната столица е обсаждана 24 пъти. Само трима български владетели достигат до стените на Константинопол – Тервел, Крум и Симеон, обсаждат крепостта и искат чрез договор да бъдат признати за равнопоставени владетели, да бъдат гарантирани българската независимост, българските територии и граници, както и суверенитета на държавата.

Публикувана в Видео
Сряда, 16 Октомври 2013 00:00

гл. ас. д-р Гергана Динева

Д-р Гергана Владимирова Динева e главен асистент в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Доктор по философия със защитен дисертационен труд Метафизика на границата (границата като методологически ключ в интерпретацията на елементи от средновековната философия и култура) (2012). Преподава дисциплините Антична философия, Тома от Аквино: за вечността на света, Тома от Аквино: за обособените субстанции, Тома от Аквино: за единството на интелекта. Професионалните й интереси са в областта на историята на философията, античната философия, средновековната философия, историята на средновековната култура. Автор е на над 20 научни публикации.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 26 Юли 2013 19:11

Анастасия Делчева

Анастасия Николаева Делчева е докторант по християнска философия към катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Учител е по старогръцки език в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ". Научните й интереси са в областта на християнската философия, класическата филология, западната медиевистика, византийския език и византийската литература. Автор е на няколко научни публикации, анализиращи картината на света и живота в Явления на Арат и Aratea на Германик и началата на етиката в коментара на Евстратий, Митрополит на Никея, към първа книга на Никомахова етика. Преводач е от латински език на съчинението За щастливия живот на Аврелий Августин.

Публикувана в Преподаватели

Д-р Александър Стоянов Омарчевски е професор в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплината История на Църквата. Декан на Богословския факултет. Член на Академическия съвет СУ „Св. Климент Охридски". Секретар на Богословската комисия към Св. Синод на Българската Православна Църква. Главен редактор на списание Богословска мисъл (2003–2004). Специализирал е в Богословския факултет на Университета в Хайделберг и в Богословския факултет на Университета в Ерланген. Научните му интереси са в областта на акакиевата схизма (484–519), христологическите спорове и несторианството, религиозната политика на император Юстиниан І (527–565). Автор е на Христоматия с извори за писмен кандидат-студентски изпит по теология (2006) и на десетки научни разработки.

Публикувана в Преподаватели
Сряда, 17 Юли 2013 13:42

проф. д-р Иван Христов

Д-р Иван Христов е професор по история на философията (Християнска философия) в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за изучаване на патристичното и византийско духовно наследство към СУ „Св. Климент Охридски". Преподавал е в ПУ "Паисий Хилендарски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", ЮЗУ "Неофит Рилски". Специализирал е в Рим, Оксфорд, Кьолн, Регенсбург. Областта на научните му интереси е античната философия и нейното пречупване в християнското богословие. Осъществява научни издания на богословската и философската класика, сред които Григорий Назиански. Пет богословски слова (1994), Аристотел. Топика (1998), Аристотел. Метафизика (2000), Григорий Нисийски. За душата и възкресението (2001), Св. Дионисий Ареопагит. За небесната йерархия. За църковната йерархия (2001), Аристотел. Органон. Съчинения в 6 тома. Т. І, част І–II (2008–2009). Участва в изданието на ареопагитския корпус в превода на Исай Серски: Das Corpus des Dionysios Areiopagites in der slavischen Übersetzung von Starec Isaija (14. Jahrhundert). Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, t. LV 4.1-3 (в съавторство, 2012). Автор е на десетки научни публикации.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 23:21

проф. д-р Бисерка Пенкова

Д-р Бисерка Димитрова Пенкова е професор в Националната художествена академия и в Института за изследване на изкуствата при БАН. Доктор (1987) със защитена дисертация на тема Стенописната украса на манастирските трапезарии в България (Функция и иконографска програма). Преподава дисциплините История на българското и европейското средновековно изкуство, Изкуството на Ренесанса и редица спецкурсове. Главен редактор на списание Проблеми на изкуството. Стипендиант на фондация „А. фон Хумболд" в Университета в Мюнстер, Германия (1996–1997). Специализирала е в Русия, Австрия и Германия. Научните й интереси са в областта на средновековното българско, балканско и византийско изкуство. Автор е на множество студии и статии в реномирани наши и чуждестранни издания.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 00:00

гл. ас. д-р Светозар Ангелов

Светозар Симеонов Ангелов е доктор (2009) по специалността Изкуствознание и изобразителни изкуства със защитена дисертация на тема Монументалната живопис в Западна България през ХVІ в. (Софийско и Кюстендилско) – консерватизъм и иновации. Главен асистент (2011) в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните му интереси са в областта на църковната иконография и стенописната църковна украса. Научните му публикации са свързани с проучването на църквите „Св. Георги" (Колуш, Кюстендил), "Св. Атанасий Александрийски" (Бобошево), „Св. Архангел Михаил" (с. Горановци, Кюстендилско), "Св. Тодор" (Бобошево, Кюстендилско), „Св. Никола" (с. Вуково, Кюстендилско), както и на други църкви и манастири от Югозападна България.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 22:25

проф. д.ф.н. Георги Каприев

Д.ф.н. Георги Теологов Каприев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия, История и типология на европейската философия (СУ „Св. Климент Охридски"), История на Новото време (научни, философски и социални идеи), Символи и знаци в еклисиологията и църковното изкуство (ПУ „Паисий Хилендарски"), Enführung in die byzantinische Philosophie, Das Gute und das Sein (Dionysios Pseudo-Areopgita, De divinis Nominibus) (Кьолнски университет). Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие (1991), Механика срещу символика (1993), Августин (1996), ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury (1998), byzantica minora (2000), Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски (2005), Philosophie in Byzanz, Königshausen und Neumann (2005), Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система (2010), Византийска философия. Четири центъра на синтеза (2011) и на множество студии и статии.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 19:32

ст. ас. Димитър Пеев

Димитър Пеев е старши асистент в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност Индология в Санкт-Петербургския държавен университет. Води семинарни занятия по старобългарски език и история на българския език на студенти бакалаври от Факултета по славянски филологии и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в университета в Регенсбург, Германия при проф. Ернст Ханзак. Научните му интереси са в областта на старобългарския език и историята на българския език, индоевропейското езикознание, сравнителното славянско езикознание, историческата лексикология, преводите и разпространението на византийските исторически съчинения и хроники сред православните славяни, текстологията на средновековните славянски преводни хроники, дигитализацията на средновековни писмени паметници. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012) и автор на над 20 научни публикации в чужди и български специализирани издания.

Публикувана в Преподаватели
Страница 1 от 2