Бягството на Иван Шишман
Дискусия с участието на проф. Христо Матанов, проф. Иван Тютюнджиев, проф. Николай Овчаров, доц. Георги Николов. Излъчена в История.bg на 30.11.2015, БНТ

Дфн Вася Николова Велинова е професор в СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев". Преподава в бакалавърска и магистърска степен дисциплините Старобългарска литература, Българската средновековна култура между Балканите и западна Европа, Литература и естетика в българското Средновековие. Славянската ръкописна книга, Владетелят в литературата на Средновековието, Историята и нейните носители през Средновековието, Литературно изворознание. Специализирала е в Германия, Италия, Гърция. Научните й интереси са в областта на историята на българската средновековна литература, средновековните литературни жанрове, украсата на ръкописна книга през Средновековието, теорията и историята на средновековната култура. Автор е на книгите Среднобългарският превод на Хрониката на Константин Манасий и нейният литературен котекст (2013) и Опис на славянските ръкописи от сбирката на Националния исторически музей в София (2013, в съавторство с Н. Вутова) и на множество научни студии и статии.

Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).

Д-р Милияна Василева Каймакамова е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, Духовна култура на средновековна България (VII-XIV в.), Българската средновековна култура: традиции, развитие, диаспора. Научните й интереси са в областта на изворознанието, историята на средновековна България (общество, политика, култура), славяно-византийските отношения. Специализирала е в Карловия университет, Прага; Института по Балканистика, Солун; Университета в Кьолн; Рим, Ватикана; Института за византийски изследвания, Париж; Университета в Йоанина; Университет Саарланд, Саарбрюкен; Ягелонския университета в Краков. Член на Националния комитет на трезорие на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България и на Управителният съвет на Центъра по религии към СУ „Св. Климент Охридски". Един от авторите на Encyclopedia of the Medieval Chronicle (2010). Автор на книгите Българска средновековна историопис (1990), България – историческа памет и национална идентичност (2010, в съавторство), Власт и история в средновековна България (2011) и на множество студии и статии.

Доц. д-р Елисавета Мусакова работи като главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Хоноруван преподавател е към катедра Изкуствознание в Националната художествена академия. Член е на международния съвет на Експертната група на библиотекарите на ръкописни колекции към CERL, на международния съвет на European Research Centre: Book and Paper Restoration – Conservation (Buchstadt Horn) и на Фондация „Манускрипта" (България) за проучване и издаване на славянски ръкописи. Секретар на Комитета за програмата „Паметта на света" към Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Научната й дейност е в областта на славянската палеография и кодикология и по-специално украсата на средновековната (българска и византийска) ръкописна книга. Съавтор на три описа на славянски ръкописи, автор на 70 научни статии в български и чуждестранни издания.

Д-р Бисерка Димитрова Пенкова е професор в Националната художествена академия и в Института за изследване на изкуствата при БАН. Доктор (1987) със защитена дисертация на тема Стенописната украса на манастирските трапезарии в България (Функция и иконографска програма). Преподава дисциплините История на българското и европейското средновековно изкуство, Изкуството на Ренесанса и редица спецкурсове. Главен редактор на списание Проблеми на изкуството. Стипендиант на фондация „А. фон Хумболд" в Университета в Мюнстер, Германия (1996–1997). Специализирала е в Русия, Австрия и Германия. Научните й интереси са в областта на средновековното българско, балканско и византийско изкуство. Автор е на множество студии и статии в реномирани наши и чуждестранни издания.

Д-р Ангел Николов е доцент по средновековна българска история в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска история, българо-византийските политически и културни отношения, старобългарската литература, средновековната религиозна полемика между православни и католици, средновековната политическа мисъл. Специализирал е в Оксфорд, Саарбрюкен, Краков, Букурещ, Белград. Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, на международния консултативен борд на Изследователски център за история и култура на Средиземноморието и Югоизточна Европа „Валдемар Церан" при Института по история на Лодзкия университет. Член е на редколегията на списание Slovĕne. International Journal of Slavic Studies. Автор е на книгите Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X в.) (2006), Повест полезна за латините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма (2011), П. А. Сирку в България (1878-1879) // П. А. Сырку в Болгарии (1878–1879) (2012, в съавторство с Л. А. Герд).

Д-р Георги Николов Николов е доцент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини История на средновековна България, Поселищна история на средновековната българска държава, Външнополитически фактори в историята на средновековна България. Научните му интереси са в областта на историята на България през Средновековието, историята на Византия, историческите извори за историята на средновековна България. Специализирал е в Солун, Лайпциг, Кьолн, Полша. Член е на редколегията на списание Минало. Автор е на книгите Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) (2005), Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.) (2011) и на множество научни студии и статии.

Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, История на България (VIІ–XIV в.), Българската средновековна дипломация, България и българите в представите на византийците (VII–XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен от СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска и балканска история, средновековната българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи. Специализирал е в Рим, Лондон, Вашнгтон, Мюнхен, Берлин, Саарбрюкен. Изнасял е лекции в Кишинев, Москва, Вашингтон, Щутгарт, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Автор е на книгите България и българите в представите на византийците (1999, 2011), Средновековната българска дипломация (2004, 2011), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Българско средновековие. Пълен лекционен курс (2013) и над 100 научни публикации.