Покръстването е второто раждане на българската държава – специално издание на “Вяра и общество” с Горан Благоев по случай 1150 години от приемането на християнството в България, излъчено на 2-ри май 2015 г.

В извънредното издание на “Вяра и общество” БНТ www.bnt.bg излъчи директно от Голямата базилика на старата българска столица Плиска Божествената света литургия, отслужена от Българския патриарх Неофит в съслужение с митрополитите на Българската православна църква и гости от Поместните православни църкви.

Паралелно в студиото гости на Горан Благоев са историците проф. Бистра Николова, проф. Милияна Каймакамова и доц. Георги Николов. “Именно въпросът за единството на българската държава изважда на преден план необходимостта за християнизация на обществото. Венец на този възглед е покровителството на Кирило-Методиевите ученици”, подчерта проф. Каймакамова. В потвърждение на това проф. Бистра Николова подчерта, че “тази нова религия активизирала духовните и съзидателни сили на обществото”. А доц. Георги Николов добави, че “от всички християнски народи първи са се покръстили българите”.
Ще чуете отговори и на още въпроси: Защо в средата на 9 век една могъща държава решава да излезе от международната и културна изолация и официално се присъединява към християнския свят? Какъв е двигателят за това? Дали този акт е бил добре обмислена политика или владетелят-покръстител е бил “притиснат” от обстоятелствата? Какво е християнското наследство на предхристиянска България?

По-късно писателят Деян Енев подчерта, че “на практика св. Цар Борис I създава матрицата, по която се развива България и до днес, а основните фактори са мир, християнство и книжовност”.

За писателя Теодора Димова “нашият живот е построен върху християнските ценности, но само 3-4% от хората живеят с Църквата”.

За студента по история Филип Николов “младото поколение е изгубено, лутайки се от една крайност в друга по пътя към храма”.

Но всички се обединиха около идеята, че е крайно време да бъде издигнат паметник на св. Цар Борис I.

Една интересна дискусия за цар Иван Асен II - владетелят, дипломатът и държавникът, разширил България на 3 морета. Това е най-голямото териториално разширение на България в цялата ѝ история, по-голямо дори от това при цар Симеон Велики.
Дискусията е излъчена по ИСТОРИЯ.БГ на 23.03.2015 - www.bnt.bg. Един мъдър владетел умело използвал меч, дипломация и династични бракове в интерес на България.

За ролята на майката, дъщерята и съпругата в управлението на средновековната българска държава. Една дискусия в ИСТОРИЯ.BG на 09.03.2015 по БНТ - www.bnt.bg.Къде са нашите кралица Елизабет или Мария Антоанета? За тях знаем толкова много?! Защо си нямаме български царици, за които да се пишат романи, после да ги филмират?… А български царици е имало едно време… И нека да ги извадим от приказките с начало „Имало едно време един цар и една царица” и да ги потърсим в историческите извори.

Интересна дискусия в студиото на БНТ за сложните взаимоотношения между България и Византия - войни, мир, културно взаимодействие и взаимно обогатяване. Излъчена на 09.02.2015 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.
Всъщност Византия се пази от българите още преди те да създадат държавата си. През хилядолетното съществуване  на тази държава нейната столица е обсаждана 24 пъти. Само трима български владетели достигат до стените на Константинопол – Тервел, Крум и Симеон, обсаждат крепостта и искат чрез договор да бъдат признати за равнопоставени владетели, да бъдат гарантирани българската независимост, българските територии и граници, както и суверенитета на държавата.

Цар Калоян – третият владетел от династията “Асеневци”, поема управлението на България през 1197 година. За краткото си, едва 10-годишно, управление той укрепва младата българска държава, завзема Балканите и променя хода на европейската история.

Едно предаване от 16.07.2015 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Кой е Кан Омуртаг - строител, реформатор, дипломат, сключил 30-годишен мир с Византия.

Велик български кан, реформирал войската и администрацията, осигурил разцвет на Първата българска държава. Чрез мъдрата си вътрешна и външна политика Кан Омуртаг укрепва и разширява българската държава, като с нея се съобразяват всички в Европа.

Всички знаем надписа от колоната на Кан Омуртаг в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново:

„Човек и добре  да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг Кан Ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Едно предаване от 04.11.2014 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Д-р Гергана Руменова Ганева е защитила дисертация на тема Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед на изграждането на видовата опозиция в българския език. Главен асистент е в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Води семинарни занятия по дисциплината История на българския език. Професионалните й интереси са в областта на историята на българския език, историческата морфология, старобългарския език, глаголното словообразуване, историята на категорията вид, информационните технологии в проучването на средновековното писмено наследство.

Интересна дискусия в студиото на БНТ за ролята на кан Крум и ролята му в утвърждаването на Първата българска държава Излъчена на 7.04.2014 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.

Славата на хан Крум се е разнасяла векове наред. Неговата забележителна личност е вдъхновявала в продължение на столетия великите умове на Европа – в творбите си Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби.

Какво знаем за този владетел? Какво не знаем? Какви са загадъчните обстоятелства около неговата смърт?

Дивна Манолова е докторант по средновековни изследвания към Факултета по средновековни изследвания на Централно-европейски университет (ЦЕУ), Будапеща. В рамките на докторската си дисертация тя изследва математическите, астрономическите и философски писма и сродни кратки съчинения на византийския полимат Никифор Григора (ок. 1293/1294 – 1358/1361). Дивна е била младши стипендиант по програма „Византийски изследвания“ в Изследователска библиотека и колекция Дъмбъртън Оукс, Вашингтон, окръг Колумбия (2011-2012), младши стипендиант в Центъра за изследвания на анадолските цивилизации към Университет Коч, Истанбул (2012-2013), гостуващ изследовател към Факултета по класически филологии на Унивеситет Браун, Провидънс, Роуд Айлънд (2013), и получател на гранта Etienne Gilson Dissertation Grant, присъден от Американската академия за средновековни изследвания (2012).

Професор Иван Александров Билярски, д. и. н., е роден на 1 юли 1959 г. Завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1984 г., а на следващата година и културология. През 1989 г. защищава докторат, а през 2009 г. става и доктор на историческите науки. Работи в секция „Средновековна история“ към Института по история, БАН от 1989 г., а от 2000 г. преподава история на правото и на институциите в Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“.

Публикувал е 16 книги и близо 200 студии и статии на повече от седем езика в България, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Италия, Чехия, Югославия, Гърция, Швейцария, Мaлтa, Румъния, Великобритания, Португалия, Грузия.

Основните му научни интереси са в областта на политическата идеология, история на правото, публикуване на изворови текстове, работа с ръкописи и др. Работил е в най-големите хранилища на средновековни ръкописи във Ватикана, Йерусалим, Света Гора, Румъния, Париж и др.