Курсове

1150 г. от великоморавската мисия на светите братя равноапостоли св. Кирил и св. Методий

Една разгорещена дискусия с доц. д-р Елисавета Мусакова, доц. д-р Маргарет Димитрова, проф. д-р Пламен Павлов, Светослав Диамандиев. Излъчена по БНТ в История.bg 13.05.2013.

Водещ: д-р Андрей Захариев

Публикувана в Видео
Сряда, 17 Юли 2013 15:43

доц. д-р Кирил Кирилов

Д-р Кирил Първанов Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).

Публикувана в Преподаватели

Доц. д-р Елисавета Мусакова работи като главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Хоноруван преподавател е към катедра Изкуствознание в Националната художествена академия. Член е на международния съвет на Експертната група на библиотекарите на ръкописни колекции към CERL, на международния съвет на European Research Centre: Book and Paper Restoration – Conservation (Buchstadt Horn) и на Фондация „Манускрипта" (България) за проучване и издаване на славянски ръкописи. Секретар на Комитета за програмата „Паметта на света" към Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Научната й дейност е в областта на славянската палеография и кодикология и по-специално украсата на средновековната (българска и византийска) ръкописна книга. Съавтор на три описа на славянски ръкописи, автор на 70 научни статии в български и чуждестранни издания.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 21:02

доц. д-р Ивона Карачорова

Д-р Ивона Карачорова е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Преподава в ПУ „Паисий Хилендарски" дисциплините Старобългарски език и История на българския език на филолози и дисциплината Църковнославянски език на богослови. Научните й интереси са в областта на текстологията на славянските ръкописи, славянските библейски преводи, тълкуванията към славянските библейски книги, правописа на старите славянски ръкописи. Автор е на множество студии и статии, посветени на лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир и на Псалтира с тълкуванията на Теодорит Кирски, библейските песни в новата част на Бичковския псалтир, славянския ръкописен псалтир като особен тип сборник, лексиката на Патриарх Евтимий.

Публикувана в Преподаватели

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Публикувана в Преподаватели

Д-р Маргарет Димитрова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология след защита на дисертация на тема Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали (ЦЕУ, Будапеща, 1998). Преподава дисциплините История на българския език, Религии и култове на Балканите, Средновековни славянски преводи, Глаголица и култура в хърватските земи, Езикът на средновековното всекидневие в бакалавърска и магистърска степен. Научните й интереси са в областта на средновековната славянска книжнина, историята на гръцко-българските езикови контакти и преводи, хърватската глаголическа книжнина, взаимоотношенията християнство и език, ръкописното наследство на Самоковско, ръкописната традиция на История славянобългарска. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012), автор на монографията Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека „Отец Неофит Рилски" 4) (2012) и над 100 публикации върху средновековната южнославянска книжнина.

Публикувана в Преподаватели

Д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова е професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен История на българския език, Средновековните славянски преводи, Теория на основите. Основи на етимологията, Новата и старата българска книжовна норма, Теория на превода. Научните й интереси са в областта на историческата фонетика, морфология и лексикология, проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в палеославистиката и историческата лингвистика. Член на редколегията на списание Ricerche slavistiche. Автор на книгите Из българската историческа фонетика (1992, 2001), Константин Костенечки. Съчинения. Превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов (1993), Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr.2502 (1996, в съавторство с Тр. Кръстанов и И. Добрев), Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. Издание и коментар (2008), Из историята на българския език. Сборник статии (2009), Борилов синодик. Издание и превод (2010, съвместно с И. Божилов и И. Билярски) и на над 100 публикации в наши и чужди издания.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 19:32

ст. ас. Димитър Пеев

Димитър Пеев е старши асистент в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност Индология в Санкт-Петербургския държавен университет. Води семинарни занятия по старобългарски език и история на българския език на студенти бакалаври от Факултета по славянски филологии и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в университета в Регенсбург, Германия при проф. Ернст Ханзак. Научните му интереси са в областта на старобългарския език и историята на българския език, индоевропейското езикознание, сравнителното славянско езикознание, историческата лексикология, преводите и разпространението на византийските исторически съчинения и хроники сред православните славяни, текстологията на средновековните славянски преводни хроники, дигитализацията на средновековни писмени паметници. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012) и автор на над 20 научни публикации в чужди и български специализирани издания.

Публикувана в Преподаватели
Петък, 07 Юни 2013 00:00

доц. д-р Явор Милтенов

Д-р Явор Ивов Милтенов е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните му интереси са в областта на медиевистиката, средновековните славянски ръкописи, кодикологията и палеографията, средновековните славянски литератури, славяно-византийската текстология, средновековната славянска лексикология и лексикография, историята на българския език, византинистиката, патристиката, славянските преводи от византийски оригинали. Специализирал е в Славистичния институт на Виенския университет с проект Chrysostomica Palaeoslavica. The Slavonic Collections of Chrysostomian Homilies (2011). Носител е на Наградата за млад учен на БАН "Проф. Марин Дринов" (2008). Участник в над десет научноизследователски проекта. Автор е на книгите Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция (2006) и Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване (2013) и на над 40 научни публикации.

Публикувана в Преподаватели