проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

Д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова е професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен История на българския език, Средновековните славянски преводи, Теория на основите. Основи на етимологията, Новата и старата българска книжовна норма, Теория на превода. Научните й интереси са в областта на историческата фонетика, морфология и лексикология, проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в палеославистиката и историческата лингвистика. Член на редколегията на списание Ricerche slavistiche. Автор на книгите Из българската историческа фонетика (1992, 2001), Константин Костенечки. Съчинения. Превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов (1993), Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr.2502 (1996, в съавторство с Тр. Кръстанов и И. Добрев), Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. Издание и коментар (2008), Из историята на българския език. Сборник статии (2009), Борилов синодик. Издание и превод (2010, съвместно с И. Божилов и И. Билярски) и на над 100 публикации в наши и чужди издания.

В славистиката отдавна е известно, че изпадането на слабите ерове вътре в думата не зависи само от тяхната позиция и фонетичното им обкръжение. С особена сила това важи за еровете в коренни срички, които в тази позиция обикновено се нормализират и рефлексите им съвпадат с рефлексите на силните ерове.

Явлението ерова епентеза е добре познато и описвано в българската историческа фонетика като една от най-очебийнните последици от изпадането на слабите краесловни ерове. Терминът епентеза обаче назовава резултата от фонетичните процеси в края на думата, които следват изпадането на еровете, и не ни дава представа за реалните процеси, довели до вмъкването на гласна (обикновено, но не винаги ерова) между две съгласни, озовали се в абсолютното краесловие. Безспорно е, че вмъкването на гласна между шумова и сонорна съгласна в краесловие трябва да се разглежда в контекста на цялостния фонетичен развой на българския език, който е преживял вторичната сонантизация на старите сонори вътре в думата.

Вторник, 02 Юли 2013 14:22

Среднобългарският вокализъм

The article questions the use of the terms Middle Bulgarian vocalism, Middle Bulgarian consonantism, Middle Bulgarian phonetics, and finds them not justifiable from a methodological point of view since there is no Middle Bulgarian language, to which they might refer. The language spoken in the Middle Bulgarian period represents a variety of Old Church Slavonic showing some changes on morphological and phonetic levels but preserving its synthetic structure. Moreover the most important phonetic changes during this period are predetermined by the common past of all Slavic languages and their beginnigs are to be found in the Old Bulgarian epoch. The Middle Bulgarian writing reflects the confusion of the letters for the nasal vowels and provides indisputable evidence that the letter for the front nasal vowel ѧ became a letter for a back vowel ѫ signing the palatal character of the preceding consonant. The latter means that the confusion of the nasal vowels was common to all Bulgarian dialects (excluding the у-dialects) and led to the reduction of the number of the nasal vowels (3 or 4 in Old Bulgarian) to one single articulation - /ΛN/. The further denasalisation and changes of the vowel /Λ/ in vowels such as ъ, а etc. happened after the end of the Middle Bulgarian period and could be reconstructed based on data from the modern Bulgarian dialects.