Интересна дискусия в студиото на БНТ за сложните взаимоотношения между България и Византия - войни, мир, културно взаимодействие и взаимно обогатяване. Излъчена на 09.02.2015 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.
Всъщност Византия се пази от българите още преди те да създадат държавата си. През хилядолетното съществуване  на тази държава нейната столица е обсаждана 24 пъти. Само трима български владетели достигат до стените на Константинопол – Тервел, Крум и Симеон, обсаждат крепостта и искат чрез договор да бъдат признати за равнопоставени владетели, да бъдат гарантирани българската независимост, българските територии и граници, както и суверенитета на държавата.

Д-р Гергана Руменова Ганева е защитила дисертация на тема Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед на изграждането на видовата опозиция в българския език. Главен асистент е в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Води семинарни занятия по дисциплината История на българския език. Професионалните й интереси са в областта на историята на българския език, историческата морфология, старобългарския език, глаголното словообразуване, историята на категорията вид, информационните технологии в проучването на средновековното писмено наследство.

Д-р Ани Иванова Кемалова е главен асистент в катедра Общо езикознание и история на българския език, Филологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски". Преподава всички дисциплини от направлението История на българския език. По-специални научни интереси има в областта на историческата лексикология (средновековна правна терминология) и историческия синтаксис, както и прилагането на информационните технологии в обучението по диахронна лингвистика. Автор е на книгата Сборникът Судац (Софийски препис, ХVІІ век) в светлината на лексикално-текстологическите проблеми на южнославянските правни паметници (2009), на Помагало по старобългарски език. Част първа – фонетика (2011) и на редица други публикации.

Д-р Кирил Първанов Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).

В славистиката отдавна е известно, че изпадането на слабите ерове вътре в думата не зависи само от тяхната позиция и фонетичното им обкръжение. С особена сила това важи за еровете в коренни срички, които в тази позиция обикновено се нормализират и рефлексите им съвпадат с рефлексите на силните ерове.

Явлението ерова епентеза е добре познато и описвано в българската историческа фонетика като една от най-очебийнните последици от изпадането на слабите краесловни ерове. Терминът епентеза обаче назовава резултата от фонетичните процеси в края на думата, които следват изпадането на еровете, и не ни дава представа за реалните процеси, довели до вмъкването на гласна (обикновено, но не винаги ерова) между две съгласни, озовали се в абсолютното краесловие. Безспорно е, че вмъкването на гласна между шумова и сонорна съгласна в краесловие трябва да се разглежда в контекста на цялостния фонетичен развой на българския език, който е преживял вторичната сонантизация на старите сонори вътре в думата.

Д-р Елка Петрова Мирчева е професор в Секцията за история на българския език (неин ръководител 2002–2012), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Заместник-директор на Института за български език (2004–), председател на Научния съвет на Института за български език (2012–). Преподавала е дисциплината Старобългарски език в ПУ „Паисий Хилендарски" (2002–2006) и е водила лекционния курс Дамаскинската книжнина в историята на българския език и старобългарската книжнина за магистранти и докторанти по програма „Еразъм" на ЕС (Лодз, Полша 2006, 2007). Научните й интереси са в областта на старобългарския език, историята на българския език, славяно-византийската текстология, историческата лексикология и лексикография. Един от авторите на Старобългарски речник Т. І (1999). Т. ІІ. (2009) (съставител и научен секретар на томовете). Автор на книгите Не-Дамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ в. (2001), Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста (2006), Зайковски требник от ХІV век (2012, в съавторство с М. Цибранска-Костова) и на множество научни публикации.

Д-р Маргарет Димитрова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология след защита на дисертация на тема Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали (ЦЕУ, Будапеща, 1998). Преподава дисциплините История на българския език, Религии и култове на Балканите, Средновековни славянски преводи, Глаголица и култура в хърватските земи, Езикът на средновековното всекидневие в бакалавърска и магистърска степен. Научните й интереси са в областта на средновековната славянска книжнина, историята на гръцко-българските езикови контакти и преводи, хърватската глаголическа книжнина, взаимоотношенията християнство и език, ръкописното наследство на Самоковско, ръкописната традиция на История славянобългарска. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012), автор на монографията Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека „Отец Неофит Рилски" 4) (2012) и над 100 публикации върху средновековната южнославянска книжнина.

Д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова е професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен История на българския език, Средновековните славянски преводи, Теория на основите. Основи на етимологията, Новата и старата българска книжовна норма, Теория на превода. Научните й интереси са в областта на историческата фонетика, морфология и лексикология, проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в палеославистиката и историческата лингвистика. Член на редколегията на списание Ricerche slavistiche. Автор на книгите Из българската историческа фонетика (1992, 2001), Константин Костенечки. Съчинения. Превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов (1993), Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr.2502 (1996, в съавторство с Тр. Кръстанов и И. Добрев), Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. Издание и коментар (2008), Из историята на българския език. Сборник статии (2009), Борилов синодик. Издание и превод (2010, съвместно с И. Божилов и И. Билярски) и на над 100 публикации в наши и чужди издания.