• Лого УЦХ

    През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

    Лого ФНИ

  • Към системата за дистанционно обучение

    Вход

В момента има 406  гости и няма потребители и в сайта

Цар Калоян – третият владетел от династията “Асеневци”, поема управлението на България през 1197 година. За краткото си, едва 10-годишно, управление той укрепва младата българска държава, завзема Балканите и променя хода на европейската история.

Едно предаване от 15.12.2014 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Публикувана в Видео

Кой е Кан Омуртаг - строител, реформатор, дипломат, сключил 30-годишен мир с Византия.

Велик български кан, реформирал войската и администрацията, осигурил разцвет на Първата българска държава. Чрез мъдрата си вътрешна и външна политика Кан Омуртаг укрепва и разширява българската държава, като с нея се съобразяват всички в Европа.

Всички знаем надписа от колоната на Кан Омуртаг в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново:

„Човек и добре  да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг Кан Ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Едно предаване от 03.11.2014 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Публикувана в Видео

Интересна дискусия в студиото на БНТ за ролята на кан Крум и ролята му в утвърждаването на Първата българска държава Излъчена на 7.04.2014 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.

Славата на хан Крум се е разнасяла векове наред. Неговата забележителна личност е вдъхновявала в продължение на столетия великите умове на Европа – в творбите си Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби.

Какво знаем за този владетел? Какво не знаем? Какви са загадъчните обстоятелства около неговата смърт?

Публикувана в Видео

Интересна дискусия в студиото на БНТ за ролята на кан Аспарух и създаването на Първата българска държава, за произхода на българите, за генома на съвременния българин и каква кръв тече в нашите вени. Каква е ролята на ръководителя за да обедини различни народи с различна култура в една силна държава, която да победи една империя. Излъчена на 17.03.2014 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.

Публикувана в Видео

1150 г. от великоморавската мисия на светите братя равноапостоли св. Кирил и св. Методий

Една разгорещена дискусия с доц. д-р Елисавета Мусакова, доц. д-р Маргарет Димитрова, проф. д-р Пламен Павлов, Светослав Диамандиев. Излъчена по БНТ в История.bg 13.05.2013.

Водещ: д-р Андрей Захариев

Публикувана в Видео
Четвъртък, 24 Октомври 2013 00:00

1120 г. Симеонов Златен век

1120 г. от възкачването на престола на Цар Симеон Велики.
Златен или кървав век е неговото царуване? Може би верният отговор е, че това е Златен век на българската държавност, култура и книжнина в едни кървави и жестоки времена.

Дискусия с участието на проф. дфн. Анна-Мария Тотоманова, проф. дин Илия Илиев, проф. дин Петър Ангелов, проф. дфн Николай Аретов и проф. д-р Светлина Николова. Излъчена в История.BG – 21.10.2013 БНТ
Водещ: Георги Ангелов

Публикувана в Видео
Сряда, 17 Юли 2013 15:43

доц. д-р Кирил Кирилов

Д-р Кирил Първанов Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).

Публикувана в Преподаватели
Вторник, 18 Юни 2013 20:08

проф. д-р Петя Осенoва

Д-р Петя Осенова е професор в катедра Български език, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава съвременен български език (морфология и синтаксис). Интересите й са в областта на формалната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, компютърната лингвистика, електронното обучение, машинния превод. Специализирала е в областта на компютърната лингвистика като постдокторант в Тюбингенския университет, Германия (2003), Университета в Грьонинген, Холандия (2004) и като Фулбрайтов стипендиант в Станфордския университет в САЩ (2010). Дългогодишен организатор на българската част на ежегодното международно състезание по отговаряне на въпроси (CLEF), рецензент на основни конференции и форуми по езикови технологии, като ACL (Association of Computational Linguistics), LREC (Language Resources and Evaluation), TLT (Treebanks and Linguistic Theories), RANLP (Recent Advances in NLP) и др. Автор е на книгата Формална граматика на българския език (2007, в съавторство с Кирил Симов) и на над 80 научни публикации.

Публикувана в Преподаватели
Вторник, 18 Юни 2013 20:01

доц. д-р Кирил Симов

Д-р Кирил Симов e доцент в Института по информационни и комуникационни технологии, БАН. Координатор на европейската инициатива CLARIN за България. Професионалните му интереси са свързани с представянето на знания (онтологии), езиковите технологии и ресурси, компютърната лексикография, формализирането на българския език. Член на комисията по избора Европейската асоциация по компютърна лингвистика (EACL), член на борда на EACL (2007–2010) и на борда на Международното общество за Опорната фразова граматика (2002–2009). Ръководител на финансирани от фондация „Фолксваген" проекти CLARK (1999–2001) – българска софтуерна среда за създаване, поддържане и обработка на езикови ресурси – и BulTreeBank (2001–2004; 2005–2007) – база от български изречения със синтактичен анализ. Ръководител на български екипи в редица европейски проекти в областта на електронното обучение, машинния превод, обединението на различни бази знания и др. Съучредител на международните конференции TLT (Treebanks and Linguistic Theories) и OntoLex (Ontologies and Ontologies and Lexical Knowledge Bases). Автор е на над 110 публикации в областта на компютърната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, семантичните технологии.

Публикувана в Преподаватели

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Публикувана в Преподаватели
Страница 1 от 2