Цар Калоян – третият владетел от династията “Асеневци”, поема управлението на България през 1197 година. За краткото си, едва 10-годишно, управление той укрепва младата българска държава, завзема Балканите и променя хода на европейската история.

Едно предаване от 16.07.2015 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Кой е Кан Омуртаг - строител, реформатор, дипломат, сключил 30-годишен мир с Византия.

Велик български кан, реформирал войската и администрацията, осигурил разцвет на Първата българска държава. Чрез мъдрата си вътрешна и външна политика Кан Омуртаг укрепва и разширява българската държава, като с нея се съобразяват всички в Европа.

Всички знаем надписа от колоната на Кан Омуртаг в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново:

„Човек и добре  да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг Кан Ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Едно предаване от 04.11.2014 на История.bg на БНТ - www.bnt.bg.

Интересна дискусия в студиото на БНТ за ролята на кан Крум и ролята му в утвърждаването на Първата българска държава Излъчена на 7.04.2014 в ИСТОРИЯ. BG по БНТ - www.bnt.bg.

Славата на хан Крум се е разнасяла векове наред. Неговата забележителна личност е вдъхновявала в продължение на столетия великите умове на Европа – в творбите си Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби.

Какво знаем за този владетел? Какво не знаем? Какви са загадъчните обстоятелства около неговата смърт?

1150 г. от великоморавската мисия на светите братя равноапостоли св. Кирил и св. Методий

Една разгорещена дискусия с доц. д-р Елисавета Мусакова, доц. д-р Маргарет Димитрова, проф. д-р Пламен Павлов, Светослав Диамандиев. Излъчена по БНТ в История.bg 13.05.2013.

Водещ: д-р Андрей Захариев

Д-р Кирил Първанов Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).

Д-р Петя Осенова е професор в катедра Български език, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава съвременен български език (морфология и синтаксис). Интересите й са в областта на формалната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, компютърната лингвистика, електронното обучение, машинния превод. Специализирала е в областта на компютърната лингвистика като постдокторант в Тюбингенския университет, Германия (2003), Университета в Грьонинген, Холандия (2004) и като Фулбрайтов стипендиант в Станфордския университет в САЩ (2010). Дългогодишен организатор на българската част на ежегодното международно състезание по отговаряне на въпроси (CLEF), рецензент на основни конференции и форуми по езикови технологии, като ACL (Association of Computational Linguistics), LREC (Language Resources and Evaluation), TLT (Treebanks and Linguistic Theories), RANLP (Recent Advances in NLP) и др. Автор е на книгата Формална граматика на българския език (2007, в съавторство с Кирил Симов) и на над 80 научни публикации.

Д-р Кирил Симов e доцент в Института по информационни и комуникационни технологии, БАН. Координатор на европейската инициатива CLARIN за България. Професионалните му интереси са свързани с представянето на знания (онтологии), езиковите технологии и ресурси, компютърната лексикография, формализирането на българския език. Член на комисията по избора Европейската асоциация по компютърна лингвистика (EACL), член на борда на EACL (2007–2010) и на борда на Международното общество за Опорната фразова граматика (2002–2009). Ръководител на финансирани от фондация „Фолксваген" проекти CLARK (1999–2001) – българска софтуерна среда за създаване, поддържане и обработка на езикови ресурси – и BulTreeBank (2001–2004; 2005–2007) – база от български изречения със синтактичен анализ. Ръководител на български екипи в редица европейски проекти в областта на електронното обучение, машинния превод, обединението на различни бази знания и др. Съучредител на международните конференции TLT (Treebanks and Linguistic Theories) и OntoLex (Ontologies and Ontologies and Lexical Knowledge Bases). Автор е на над 110 публикации в областта на компютърната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, семантичните технологии.

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Д-р Венелин Костов Грудков е професор в катедра Българска литература, Филологически факултет, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Чете лекционните курсове История на старобългарската литература и Старобългарска агиография. Научноизследователските му интереси са в областта на средновековната българска култура, старобългарската агиографска практика и проекциите на класически старобългарски текстове в съвременната историческа проза. Автор е на книгите Призвани да просияят. Жития на св. Патриарх Йоаким І Търновски, св. Исай Серски и св. Патриарх Ефрем Печки (1999), Небесен човек и земен ангел. Житийният цикъл за св. Иван Рилски – литературоведска интерпретация (библейски метатекст, агиографски контекст, автономност) (2001), Житие на българския Антихрист (2010), Емилиян Станев между смисъла и вярата (2011) и на над 40 студии и статии в специализирани издания и сборници, посветени на поетиката на старобългарската литература, търновските агиографски традиции от ХІІІ и ХІVв., малко познати старобългарски културни дейци и ролята на средновековната християнска култура в съвременния литературен процес.

Д-р Ана Стойкова е професор в Секцията по стара българска литература, Институт за литература към БАН. Научните ѝ интереси са в областта на кирилометодиевистиката, славянската и византийска агиографията и агиологията, славянската текстология, историята на средновековните славянски литератури, дигитализацията и компютърната обработка на средновековни славянски ръкописи. Един от авторите на История на българската средновековна литература (2008). Главен редактор на периодичната научна поредица Старобългарска литература. Член на редколегията на Кирило-Методиевската енциклопедия. Лектор по български език, литература и култура във Варшавския университет (2006–2011). Преподавала е дисциплините Стара българска литература, Кирилометодиевивстика, Християнство и литература в ПУ "Паисий Хилендарски" и в Нов български университет. Автор на книгите Физиологът в южнославянските литератури (1994), Първоучителят Методий (1995), Славянският Физиолог. Византийска редакция. Електронно издание на текста и сравнително изследване (2011) и на множество студии и статии.