Курсът е предназначен за студенти от различни специалности и факултети, интересуващи се или специализиращи в областта на европейската медиевистика. Основната цел е да улесни запознаването и разбирането на средновековни гръцки текстове чрез усвояване на основни познания по морфология и синтаксис, които обучаващият се би могъл допълнително да доразвие и задълбочи. Предлагат се и упражнения върху адаптирани и неадаптирани текстове. За основа е приет атическият диалект, тъй като овладяването му осигурява разбиране на голям обем византийска литература от различни области на познанието и в различни жанрове. Изучават се и особеностите на новозаветно койне и тенденциите в по-нататъшното развитие на езика. Очаква се курсистите да придобият умения за четене и разбиране на гръцки език, представен в определени средновековни писмени паметници; да усвоят минимален речников запас; да развият умения за работа с речник; да получат импулс за работа с оригинални текстове и стимул за ползването на извори в своите разработки и изследвания.

Етикети: средногръцки, византийски гръцки, гръцки текстове, медиевистика, койне, средновековни паметници, морфология, синтаксис

Курсът обхваща цялостната история на средновековната българска литература от  IX  в. до началото на  ХVIII в.  Разглеждат се  идейните предпоставки за възникването на средновековните литературни текстове, естетическите особености и обвързаността им с християнския богослужебен ритуал, връзката на произведенията с метатекстовете (библейския пласт-посредник). Проследява се историята на основните средновековни жанрове от зараждането им до края на периода. Диахронно се открояват най-значимите творци и най-популярните им произведения, като се акцентира върху делото на Кирил и Методий и техните следовници, авторите от Преславската и Охридската книжовна школа, Търновската книжовни школа и творчеството на последователите на Евтимий Търновски. Проследяват се и литературните процеси през епохата на византийското владичество, през 13 в. в новата столица Търново, след падането на Търново под турска власт, в периода 15-16 в., книжовната продукция на Софийското книжовно средище през 16 в., литературата на българските католици и дамаскините. Открояват се и някои по-специфични  анонимни произведения, като българските апокрифи и други емблематични за старобългарската литература творби.

Етикети: средновековна литература, медиевистика, български текстове, богослужебни ритуали, Кирил и Методий, Евтимий Търновски, книжовни школи, XIII век, XV век, XVI век, дамаскини, апокрифи, богомили

Асеманиево изборно евангелиеЛекционният курс на проф. д.ф.н. Татяна Славова има за цел да запознае студентите бакалаври от специалностите Българска, Руска, Славянска филология и Балканистика във Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски" с най-ранния писмено засвидетелстван славянски език и с неговата българска етническа основа. В хода на обучението съпоставително се разглеждат различни проблеми на двете старобългарски азбуки (глаголица и кирилица) като графични и знакови системи – авторство, време на създаване, произход, ред и имена на буквите, разпространение. Внимание се отделя на писмените източници (пергаментни и епиграфски, глаголически и кирилски), съхранили стария български книжовен език. Най-съществената част от курса е свързана с изучаването на фонетичните, морфологичните и синтактичните явления и тенденции, характеризиращи синтетичната структура на езика ни през периода IX – края на XI в. като един от класическите индоевропейски езици. Граматическите характеристики на старобългарския език се разглеждат в тясна връзка с праславянския предписмен период, както и със съвременния български книжовен език и неговите диалекти.

Етикети: старобългарски език, славянски, азбука, глаголица, кирилица, букви, слово, източници, фонетика, морфология, синтаксис, IX-XI век, граматика, диалекти

Симеонов (Светославов) сборник от 1073 г.Курсът на проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология, като се засягат и някои проблеми на историята на морфосинтактичния строеж на българския език, свързани с отпадането на падежната система и развитието на аналитизма. Ограниченото време от два семестъра не позволява по-задълбочено разглеждане на историческия синтаксис и занимания с историческа лексикология. Все пак курсът дава представа за целия кръг дисциплини, свързани с изучаването на историята на езика, като палеография, епиграфика, ономастика, етимология и т.н. Историята на българския език се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и неговите диалекти и останалите славянски наречия. Особено място се отделя на българския език като балкански и славянски език.

Курсът разработва различни по тип задачи, чрез които знанията по история на българския език да бъдат приложени върху конкретен езиков материал, върху разнообразни текстове – от извори от периода на най-ранната му писмена фиксация до съвременните български диалекти, социолекти, общуването чрез новите интернет форми. След всеки модул от курса са разработени различни видове тестови задачи за самоконтрол и проверка на знанията. Целта на тези задачи е да стимулират самостоятелното филологическо мислене, критическия подход към различни езикови явления и анализ и оценка на съвременни езикови прояви от гледна точка на диахронията, с които филологът се сблъсква в живота и в работата си в различна професионална среда.

Етикети: история, български език, фонетика, морфология, синтаксис, падежи, палеография, епиграфика, ономастика, етимология, славянски езици, диалекти, наречия, филология