Текстология и език на средновековните писмени паметници.

Цикълът от лекции на проф. д.ф.н Марияна Цибранска-Костова е предназначен за студенти в областта на старобългарския език, историческата граматика на българския език, историческата лингвистика и славянската филология. Неговата основна насоченост са лингвотекстологическите проучвания върху конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани примерни теми, които надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексиката на старобългарския език чрез специализирана работа с отделни текстове на църковното право.Основните компетенции, които следва да бъдат придобити в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове в историята на езика; умения за работа с диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда.

Цикълът обхваща 5 лекционни макротеми с общ хорариум от 10 часа, като всяка отделна макротема предвижда специализирано учебно съдържание с времетраене от 2 учебни часа.

Етикети: текстология, старобългарски език, филология, историческа граматика, лингвистика, текстове, паметници, ръкописна традиция, фонетика, лексика, диахронни речници

Курсът изяснява предмета, основните понятия и методи на текстологията като научна дисциплина. Проследява се историята на формиране на корпуса от еврейски старозаветни текстове, значението на Кумранските ръкописи. Представя се Септуагинтата като най-известeн гръцки старозаветен превод, текстологичната му история и издания. Разглеждат се преводите на Акила, Симах и Теодотион, както и създаването, съставът и значението на Оригеновата Хекзапла. Представят се: 1) южнославянската традиция при славянските преводи на старозаветните текстове с характеристика на отделните редакции, 2) източнославянската традиция при славянските текстове до съставянето на Генадиевата библия. Отделя се място на Чешката библия – историята на нейното създаване и текстологичното развитие до напечатването й (1488). Разглеждат се Паримейникът и гръцкият Профитологий, както и старозаветните текстове в първите славянски печатни Библии – Острожката (1580–1581), Московската (1663) и Елисаветинската (1751).

Етикети: текстология, език, старозаветни текстове, славянски текстове, преводи, Кумрански ръкописи, Септуагинта, Акила, Симах, Теодотион, Оригенова Хекзапла, Паримейник, Профитологий, библия

Цикълът от лекции на проф. д-р Елка Мирчева запознава студентите с въпросите на българската дамаскинска книжнина от ХVІІ–ХVІІІ в. - едно от самобитните собствено български явления в развитието на старата българска литература от епохата на османското владичество. Преводът на сборника „Съкровище" на Дамаскин Студит бележи началото на ново, оригинално явление както в българската книжнина, така в развитието на историята на българския книжовен език. Лекциите отделят място на класификацията на дамаскинските ръкописи, на масовото навлизане на не-Дамаскинови текстове в дамаскините, както и на оригиналните компилактивни по характера си произведения, дело на първите дамаскинари. Специално внимание се отделя на произведенията на старобългарските писатели, които в преработен или адаптиран вид достигат до българските дамаскини. Съществено място е отделено на феномена „книжовен български език на народна основа от ХVІІ в." Подбрани откъси от дамаскински ръкописи, текстови сравнения, таблици с начина, по който един векове преписван средновековен текст става новобългарски, дават представа за едно от най-типичните и оригинални явления в българското книжовно наследство.

Етикети: текстология, дамаскини, ХVІІ–ХVІІІ век, българска литература, книжовен език, ръкописи, преводи, старобългарски писатели