Курсът обхваща цялостната история на средновековната българска литература от  IX  в. до началото на  ХVIII в.  Разглеждат се  идейните предпоставки за възникването на средновековните литературни текстове, естетическите особености и обвързаността им с християнския богослужебен ритуал, връзката на произведенията с метатекстовете (библейския пласт-посредник). Проследява се историята на основните средновековни жанрове от зараждането им до края на периода. Диахронно се открояват най-значимите творци и най-популярните им произведения, като се акцентира върху делото на Кирил и Методий и техните следовници, авторите от Преславската и Охридската книжовна школа, Търновската книжовни школа и творчеството на последователите на Евтимий Търновски. Проследяват се и литературните процеси през епохата на византийското владичество, през 13 в. в новата столица Търново, след падането на Търново под турска власт, в периода 15-16 в., книжовната продукция на Софийското книжовно средище през 16 в., литературата на българските католици и дамаскините. Открояват се и някои по-специфични  анонимни произведения, като българските апокрифи и други емблематични за старобългарската литература творби.

Етикети: средновековна литература, медиевистика, български текстове, богослужебни ритуали, Кирил и Методий, Евтимий Търновски, книжовни школи, XIII век, XV век, XVI век, дамаскини, апокрифи, богомили