Филология

Курсът на проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология, като се засягат и някои проблеми на историята на морфосинтактичния строеж на българския език, свързани с отпадането на падежната система и развитието на аналитизма. Ограниченото време от два семестъра не позволява по-задълбочено разглеждане на историческия синтаксис и занимания с историческа лексикология. Все пак курсът дава представа за целия кръг дисциплини, свързани с изучаването на историята на езика, като палеография, епиграфика, ономастика, етимология и т.н. Историята на българския език се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и неговите диалекти и останалите славянски наречия. Особено място се отделя на българския език като балкански и славянски език.

Курсът разработва различни по тип задачи, чрез които знанията по история на българския език да бъдат приложени върху конкретен езиков материал, върху разнообразни текстове – от извори от периода на най-ранната му писмена фиксация до съвременните български диалекти, социолекти, общуването чрез новите интернет форми. След всеки модул от курса са разработени различни видове тестови задачи за самоконтрол и проверка на знанията. Целта на тези задачи е да стимулират самостоятелното филологическо мислене, критическия подход към различни езикови явления и анализ и оценка на съвременни езикови прояви от гледна точка на диахронията, с които филологът се сблъсква в живота и в работата си в различна професионална среда.

Етикети: история, български език, фонетика, морфология, синтаксис, падежи, палеография, епиграфика, ономастика, етимология, славянски езици, диалекти, наречия, филология

Курсът запознава студентите с основните проблеми на праславянското и индоевропейското езикознание, свързани с формирането на именните и глаголните основи. Старобългарското езиково състояние се анализира от гледна точка на постулатите на езиковата типология.

Етикети: типология, теория, основи, етимология, езикознание, глаголи

Лекционният курс има за цел да запознае студентите с най-ранния славянски език, засвидетелстван в писмен вид, и с неговата българска етническа основа. В хода на обучението се разглеждат глаголицата и кирилицата като графични и знакови азбучни системи и писмените източници (пергаментни и епиграфски).

Студентите ще се запознаят със средновековната българска книжнина в пълния ѝ тематичен обхват, както и с основните явления и тенденции, характеризиращи езика през IX-XII в. като един от класическите индоевропейски езици.

Акцентира се върху практическата насоченост на курса и работата (четене, анализ, превод) с конкретни текстове (предимно с историческа насоченост). На студентите ще се предостави достъп до електронната медиевистична платформа e-Medievalia, на която са разположени електронни интерактивни курсове по старобългарски език и история на българския език, виртуални библиотеки, богата библиография с налични речници, христоматии.

Етикети: глаголица, кирилица, книжнина, старобългарски

Курсът запознава магистрите с ролята на прабългарите и остатъците от техния език в старобългарския речников фонд. Представят се различни средновековни писмени източници, в които са се съхранили свидетелства по темата – домашни и чужди, исторически и литературни, книжовни, епиграфски и сфрагистични, библейски и небиблейски. Най-голямо внимание се отделя на прабългарските титли и длъжности от ранносредновековна България, назоваващи владетеля и неговите придворни, лицата от централната и провинциалната администрация. Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, данните да се осмислят съвкупно. Специално място се отрежда и на процесите на адаптация и славянизация на прабългаризмите на фонетично, морфологично и лексикално равнище.

Етикети: прабългаристика, старобългарски, титли, администрация, средновековие, фонетика, морфология