философия

• Византийската философия. Основни теми и понятия

  Работата по курса е базирана върху факта, че изследванията по византийска философия са представителни за изследователите от специалността Философия във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", превърнал ги в един от най-престижните центрове за проучване на философията във Византия и нейните контакти с латинската традиция.

• гл. ас. д-р Гергана Динева

  Д-р Гергана Владимирова Динева e главен асистент в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• гл. ас. д-р Смилен Марков

  Д-р Смилен Марков преподава дисциплината Християнска философия в катедра Библейско и систематическо богословие, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий".

• Дивна Манолова

  Дивна Манолова е докторант по средновековни изследвания към Факултета по средновековни изследвания на Централно-европейски университет (ЦЕУ), Будапеща.

• Културна антропология на европейското средновековие. От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.

  Културна антропология на европейското средновековие.

  Целта на курса е да представи светогледните и манталитетни нагласи на европейското средновековие, основните представи и същностните нравствени ориентири на хората от разглежданата епоха.

• проф. д.ф.н. Георги Каприев

  Д.ф.н. Георги Теологов Каприев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• проф. д.ф.н. Олег Георгиев

  Д.ф.н. Олег Георгиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски".

• проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев

  Д.ф.н. Цочо Христов Бояджиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

  Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба.