• Лого УЦХ

    През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

    Лого ФНИ

  • Към системата за дистанционно обучение

    Вход

Курсове

Философия на латинското и византийското средновековие

Философия на латинското и византийското средновековие

Под-категории

Културна антропология на европейското средновековие. От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.

Културна антропология на европейското средновековие. От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.

Културна антропология на европейското средновековие.

Целта на курса е да представи светогледните и манталитетни нагласи на европейското средновековие, основните представи и същностните нравствени ориентири на хората от разглежданата епоха. Изложението се опира на разнообразни източници: богословски и философски текстове, исторически хроники, произведения на художествената литература, юридически документи, иконография и т.н. Усилието е да бъдат очертани контурите на един свят, изграден върху принципи, твърде различни от конституиращите модерността, с което да се даде и възможност за критическо преосмисляне на основанията на съвременния живот.

От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия. 

Курсът цели да изяви – на основата на конкретен анализ на релевантните текстове – основните тематични и съдържателни характеристики на късновизантийската философия. Курсът проследява дискусиите между византийските интелектуалци, емигранти в Италия около средата на петнадесетото столетие. Проясняват се начините на осмисляне на античната традиция и по-специално на контроверзията между платонизма и аристотелизма, както и „травматични" теми като тази за детерминизма и свободата на волята или тази за отношението между природата и изкуството.

Преглед на статии...
Византийската философия. Основни теми и понятия

Византийската философия. Основни теми и понятия

Работата по курса е базирана върху факта, че изследванията по византийска философия са представителни за изследователите от специалността Философия във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", превърнал ги в един от най-престижните центрове за проучване на философията във Византия и нейните контакти с латинската традиция. Познаването на византийското философстване отваря нови, не особено известни днес хоризонти на европейската мисъл, чието "класическо място" през средновековието е тъкмо нашият историко-географски регион. Курсът въвежда в спецификата на византийското философстване и неговия метафизичен проект като обсъжда определението, основните теми и водещите фигури. Курсът цели усвояване на основните понятия, теми и системи на философията на византийския културен кръг, постигане на умението за ориентиране във философските стилове, както и на професионални възможности за практикуване в сферата на историко-философските изследвания в техния съвременен мащаб.

Преглед на статии...
Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба. Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.

Преглед на статии...