-
През 2022 г. дейностите се подпомагат от Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката
-
Към системата за дистанционно обучение
Курсове
Тагове

Философия на латинското и византийското средновековие
Под-категории

Културна антропология на европейското средновековие. От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.
Културна антропология на европейското средновековие.
Целта на курса е да представи светогледните и манталитетни нагласи на европейското средновековие, основните представи и същностните нравствени ориентири на хората от разглежданата епоха. Изложението се опира на разнообразни източници: богословски и философски текстове, исторически хроники, произведения на художествената литература, юридически документи, иконография и т.н. Усилието е да бъдат очертани контурите на един свят, изграден върху принципи, твърде различни от конституиращите модерността, с което да се даде и възможност за критическо преосмисляне на основанията на съвременния живот.
От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.
Курсът цели да изяви – на основата на конкретен анализ на релевантните текстове – основните тематични и съдържателни характеристики на късновизантийската философия. Курсът проследява дискусиите между византийските интелектуалци, емигранти в Италия около средата на петнадесетото столетие. Проясняват се начините на осмисляне на античната традиция и по-специално на контроверзията между платонизма и аристотелизма, както и „травматични" теми като тази за детерминизма и свободата на волята или тази за отношението между природата и изкуството.

Византийската философия. Основни теми и понятия
Работата по курса е базирана върху факта, че изследванията по византийска философия са представителни за изследователите от специалността Философия във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", превърнал ги в един от най-престижните центрове за проучване на философията във Византия и нейните контакти с латинската традиция. Познаването на византийското философстване отваря нови, не особено известни днес хоризонти на европейската мисъл, чието "класическо място" през средновековието е тъкмо нашият историко-географски регион. Курсът въвежда в спецификата на византийското философстване и неговия метафизичен проект като обсъжда определението, основните теми и водещите фигури. Курсът цели усвояване на основните понятия, теми и системи на философията на византийския културен кръг, постигане на умението за ориентиране във философските стилове, както и на професионални възможности за практикуване в сферата на историко-философските изследвания в техния съвременен мащаб.

Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност
Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба. Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.