Културна антропология на европейското средновековие.

Целта на курса е да представи светогледните и манталитетни нагласи на европейското средновековие, основните представи и същностните нравствени ориентири на хората от разглежданата епоха. Изложението се опира на разнообразни източници: богословски и философски текстове, исторически хроники, произведения на художествената литература, юридически документи, иконография и т.н. Усилието е да бъдат очертани контурите на един свят, изграден върху принципи, твърде различни от конституиращите модерността, с което да се даде и възможност за критическо преосмисляне на основанията на съвременния живот.

От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия. 

Курсът цели да изяви – на основата на конкретен анализ на релевантните текстове – основните тематични и съдържателни характеристики на късновизантийската философия. Курсът проследява дискусиите между византийските интелектуалци, емигранти в Италия около средата на петнадесетото столетие. Проясняват се начините на осмисляне на античната традиция и по-специално на контроверзията между платонизма и аристотелизма, както и „травматични" теми като тази за детерминизма и свободата на волята или тази за отношението между природата и изкуството.

Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба. Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.