• Лого УЦХ

    През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

    Лого ФНИ

  • Към системата за дистанционно обучение

    Вход

Курсове

Преподаватели

Преподаватели

Д-р Александър Стоянов Омарчевски е доцент в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплината История на Църквата. Декан на Богословския факултет. Член на Академическия съвет СУ „Св. Климент Охридски". Секретар на Богословската комисия към Св. Синод на Българската Православна Църква. Главен редактор на списание Богословска мисъл (2003–2004). Специализирал е в Богословския факултет на Университета в Хайделберг и в Богословския факултет на Университета в Ерланген. Научните му интереси са в областта на акакиевата схизма (484–519), христологическите спорове и несторианството, религиозната политика на император Юстиниан І (527–565). Автор е на Христоматия с извори за писмен кандидат-студентски изпит по теология (2006) и на десетки научни разработки.

Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, История на България (VIІ–XIV в.), Българската средновековна дипломация, България и българите в представите на византийците (VII–XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен от СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска и балканска история, средновековната българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи. Специализирал е в Рим, Лондон, Вашнгтон, Мюнхен, Берлин, Саарбрюкен. Изнасял е лекции в Кишинев, Москва, Вашингтон, Щутгарт, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Автор е на книгите България и българите в представите на византийците (1999, 2011), Средновековната българска дипломация (2004, 2011), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Българско средновековие. Пълен лекционен курс (2013) и над 100 научни публикации.

Професор Иван Александров Билярски, д. и. н., е роден на 1 юли 1959 г. Завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1984 г., а на следващата година и културология. През 1989 г. защищава докторат, а през 2009 г. става и доктор на историческите науки. Работи в секция „Средновековна история“ към Института по история, БАН от 1989 г., а от 2000 г. преподава история на правото и на институциите в Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“.

Публикувал е 16 книги и близо 200 студии и статии на повече от седем езика в България, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Италия, Чехия, Югославия, Гърция, Швейцария, Мaлтa, Румъния, Великобритания, Португалия, Грузия.

Основните му научни интереси са в областта на политическата идеология, история на правото, публикуване на изворови текстове, работа с ръкописи и др. Работил е в най-големите хранилища на средновековни ръкописи във Ватикана, Йерусалим, Света Гора, Румъния, Париж и др.

Д.ф.н. Цочо Христов Бояджиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия. Съиздател е на поредиците Bibliotheca Christiana и Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters и на Архив за средновековна философия и култура. Член на редколегията на списание Християнство и култура. Основните му научни интереси са в областта на историята на западноевропейската и византийската средновековна философия и култура. Автор е на 12 книги, сред които Ренесансът на XII век: Природата и човекът (1991), Августин и Декарт: Размишление върху основанията на модерната култура (1992), Нощта през Средновековието (2000), Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие (2007) и на над 70 студии и статии, както и на множество преводи от старогръцки, латински и немски език.

Д.ф.н. Олег Георгиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Води курсове в бакалавърска и магистърска степен Философия на средновековието и Ренесанса (СУ "Св. Климент Охридски"), Философия на образованието и Философия на човека (Бургаски свободен университет), Философия на Средновековието и Ренесанса (ПУ „Паисий Хилендарски"), Съвременни философски идеи (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"). Професионалните му интереси са свързани с философия на образованието, средновековна философия, история на философията, философия на културата, философска антропология. Автор е на книгите Изследвания върху индивидуалността в европейското средновековие (1998), Средновековната образованост. Три студии (2002), Свободните изкуства и Средновековието (Знаковата изразност на изкуствата) (2009), Университетската метафизика. Четири лекции (2009) и на Философия – учебник за 11 клас на средното училище (в съавторство с Георги Каприев) (2001).

Д-р Венелин Костов Грудков е професор в катедра Българска литература, Филологически факултет, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Чете лекционните курсове История на старобългарската литература и Старобългарска агиография. Научноизследователските му интереси са в областта на средновековната българска култура, старобългарската агиографска практика и проекциите на класически старобългарски текстове в съвременната историческа проза. Автор е на книгите Призвани да просияят. Жития на св. Патриарх Йоаким І Търновски, св. Исай Серски и св. Патриарх Ефрем Печки (1999), Небесен човек и земен ангел. Житийният цикъл за св. Иван Рилски – литературоведска интерпретация (библейски метатекст, агиографски контекст, автономност) (2001), Житие на българския Антихрист (2010), Емилиян Станев между смисъла и вярата (2011) и на над 40 студии и статии в специализирани издания и сборници, посветени на поетиката на старобългарската литература, търновските агиографски традиции от ХІІІ и ХІVв., малко познати старобългарски културни дейци и ролята на средновековната християнска култура в съвременния литературен процес.

Д-р Милияна Василева Каймакамова е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, Духовна култура на средновековна България (VII-XIV в.), Българската средновековна култура: традиции, развитие, диаспора. Научните й интереси са в областта на изворознанието, историята на средновековна България (общество, политика, култура), славяно-византийските отношения. Специализирала е в Карловия университет, Прага; Института по Балканистика, Солун; Университета в Кьолн; Рим, Ватикана; Института за византийски изследвания, Париж; Университета в Йоанина; Университет Саарланд, Саарбрюкен; Ягелонския университета в Краков. Член на Националния комитет на трезорие на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България и на Управителният съвет на Центъра по религии към СУ „Св. Климент Охридски". Един от авторите на Encyclopedia of the Medieval Chronicle (2010). Автор на книгите Българска средновековна историопис (1990), България – историческа памет и национална идентичност (2010, в съавторство), Власт и история в средновековна България (2011) и на множество студии и статии.

Д.ф.н. Георги Теологов Каприев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия, История и типология на европейската философия (СУ „Св. Климент Охридски"), История на Новото време (научни, философски и социални идеи), Символи и знаци в еклисиологията и църковното изкуство (ПУ „Паисий Хилендарски"), Enführung in die byzantinische Philosophie, Das Gute und das Sein (Dionysios Pseudo-Areopgita, De divinis Nominibus) (Кьолнски университет). Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие (1991), Механика срещу символика (1993), Августин (1996), ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury (1998), byzantica minora (2000), Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски (2005), Philosophie in Byzanz, Königshausen und Neumann (2005), Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система (2010), Византийска философия. Четири центъра на синтеза (2011) и на множество студии и статии.

Д-р Елка Петрова Мирчева е професор в Секцията за история на българския език (неин ръководител 2002–2012), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Заместник-директор на Института за български език (2004–), председател на Научния съвет на Института за български език (2012–). Преподавала е дисциплината Старобългарски език в ПУ „Паисий Хилендарски" (2002–2006) и е водила лекционния курс Дамаскинската книжнина в историята на българския език и старобългарската книжнина за магистранти и докторанти по програма „Еразъм" на ЕС (Лодз, Полша 2006, 2007). Научните й интереси са в областта на старобългарския език, историята на българския език, славяно-византийската текстология, историческата лексикология и лексикография. Един от авторите на Старобългарски речник Т. І (1999). Т. ІІ. (2009) (съставител и научен секретар на томовете). Автор на книгите Не-Дамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ в. (2001), Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста (2006), Зайковски требник от ХІV век (2012, в съавторство с М. Цибранска-Костова) и на множество научни публикации.

Д.ф.н. Татяна Славова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен Старобългарски език, Астрономически съчинения в средновековна България, Основи на прабългаристиката, Културни реалии и техния език. Един от авторите на История на българската средновековна литература (2008), редактор на библиотека Слово и символ, член на редколегията на списание Scripta & e-Scripta. The Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies, главен редактор на Годишника на Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните й интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика и палеография, прабългаристиката, издаването на средновековни писмени паметници. Автор на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод (1989) и на книгите Речник на словоформите в Архангелското евангелие от 1092 г. (1994), Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина (2002), Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти (2010), Славянският превод на Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис-Михаил (2013), на 4 учебни пособия и над 140 научни публикации.

Д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова е професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен История на българския език, Средновековните славянски преводи, Теория на основите. Основи на етимологията, Новата и старата българска книжовна норма, Теория на превода. Научните й интереси са в областта на историческата фонетика, морфология и лексикология, проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в палеославистиката и историческата лингвистика. Член на редколегията на списание Ricerche slavistiche. Автор на книгите Из българската историческа фонетика (1992, 2001), Константин Костенечки. Съчинения. Превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов (1993), Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr.2502 (1996, в съавторство с Тр. Кръстанов и И. Добрев), Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. Издание и коментар (2008), Из историята на българския език. Сборник статии (2009), Борилов синодик. Издание и превод (2010, съвместно с И. Божилов и И. Билярски) и на над 100 публикации в наши и чужди издания.

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Дфн Вася Николова Велинова е доцент в СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев". Преподава в бакалавърска и магистърска степен дисциплините Старобългарска литература, Българската средновековна култура между Балканите и западна Европа, Литература и естетика в българското Средновековие. Славянската ръкописна книга, Владетелят в литературата на Средновековието, Историята и нейните носители през Средновековието, Литературно изворознание. Специализирала е в Германия, Италия, Гърция. Научните й интереси са в областта на историята на българската средновековна литература, средновековните литературни жанрове, украсата на ръкописна книга през Средновековието, теорията и историята на средновековната култура. Автор е на книгите Среднобългарският превод на Хрониката на Константин Манасий и нейният литературен котекст (2013) и Опис на славянските ръкописи от сбирката на Националния исторически музей в София (2013, в съавторство с Н. Вутова) и на множество научни студии и статии.

Д-р Маргарет Димитрова е доцент в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология след защита на дисертация на тема Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали (ЦЕУ, Будапеща, 1998). Преподава дисциплините История на българския език, Религии и култове на Балканите, Средновековни славянски преводи, Глаголица и култура в хърватските земи, Езикът на средновековното всекидневие в бакалавърска и магистърска степен. Научните й интереси са в областта на средновековната славянска книжнина, историята на гръцко-българските езикови контакти и преводи, хърватската глаголическа книжнина, взаимоотношенията християнство и език, ръкописното наследство на Самоковско, ръкописната традиция на История славянобългарска. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012), автор на монографията Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека „Отец Неофит Рилски" 4) (2012) и над 100 публикации върху средновековната южнославянска книжнина.

Д-р Ивона Карачорова е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Преподава в ПУ „Паисий Хилендарски" дисциплините Старобългарски език и История на българския език на филолози и дисциплината Църковнославянски език на богослови. Научните й интереси са в областта на текстологията на славянските ръкописи, славянските библейски преводи, тълкуванията към славянските библейски книги, правописа на старите славянски ръкописи. Автор е на множество студии и статии, посветени на лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир и на Псалтира с тълкуванията на Теодорит Кирски, библейските песни в новата част на Бичковския псалтир, славянския ръкописен псалтир като особен тип сборник, лексиката на Патриарх Евтимий.

Д-р Явор Ивов Милтенов е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните му интереси са в областта на медиевистиката, средновековните славянски ръкописи, кодикологията и палеографията, средновековните славянски литератури, славяно-византийската текстология, средновековната славянска лексикология и лексикография, историята на българския език, византинистиката, патристиката, славянските преводи от византийски оригинали. Специализирал е в Славистичния институт на Виенския университет с проект Chrysostomica Palaeoslavica. The Slavonic Collections of Chrysostomian Homilies (2011). Носител е на Наградата за млад учен на БАН "Проф. Марин Дринов" (2008). Участник в над десет научноизследователски проекта. Автор е на книгите Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция (2006) и Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване (2013) и на над 40 научни публикации.

Доц. д-р Елисавета Мусакова работи като главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Хоноруван преподавател е към катедра Изкуствознание в Националната художествена академия. Член е на международния съвет на Експертната група на библиотекарите на ръкописни колекции към CERL, на международния съвет на European Research Centre: Book and Paper Restoration – Conservation (Buchstadt Horn) и на Фондация „Манускрипта" (България) за проучване и издаване на славянски ръкописи. Секретар на Комитета за програмата „Паметта на света" към Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Научната й дейност е в областта на славянската палеография и кодикология и по-специално украсата на средновековната (българска и византийска) ръкописна книга. Съавтор на три описа на славянски ръкописи, автор на 70 научни статии в български и чуждестранни издания.

Д-р Ангел Николов е доцент по средновековна българска история в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска история, българо-византийските политически и културни отношения, старобългарската литература, средновековната религиозна полемика между православни и католици, средновековната политическа мисъл. Специализирал е в Оксфорд, Саарбрюкен, Краков, Букурещ, Белград. Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, на международния консултативен борд на Изследователски център за история и култура на Средиземноморието и Югоизточна Европа „Валдемар Церан" при Института по история на Лодзкия университет. Член е на редколегията на списание Slovĕne. International Journal of Slavic Studies. Автор е на книгите Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X в.) (2006), Повест полезна за латините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма (2011), П. А. Сирку в България (1878-1879) // П. А. Сырку в Болгарии (1878–1879) (2012, в съавторство с Л. А. Герд).

Д-р Георги Николов Николов е доцент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини История на средновековна България, Поселищна история на средновековната българска държава, Външнополитически фактори в историята на средновековна България. Научните му интереси са в областта на историята на България през Средновековието, историята на Византия, историческите извори за историята на средновековна България. Специализирал е в Солун, Лайпциг, Кьолн, Полша. Член е на редколегията на списание Минало. Автор е на книгите Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) (2005), Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.) (2011) и на множество научни студии и статии.

Д-р Петя Осенова е доцент в катедра Български език, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава съвременен български език (морфология и синтаксис). Интересите й са в областта на формалната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, компютърната лингвистика, електронното обучение, машинния превод. Специализирала е в областта на компютърната лингвистика като постдокторант в Тюбингенския университет, Германия (2003), Университета в Грьонинген, Холандия (2004) и като Фулбрайтов стипендиант в Станфордския университет в САЩ (2010). Дългогодишен организатор на българската част на ежегодното международно състезание по отговаряне на въпроси (CLEF), рецензент на основни конференции и форуми по езикови технологии, като ACL (Association of Computational Linguistics), LREC (Language Resources and Evaluation), TLT (Treebanks and Linguistic Theories), RANLP (Recent Advances in NLP) и др. Автор е на книгата Формална граматика на българския език (2007, в съавторство с Кирил Симов) и на над 80 научни публикации.

Д-р Павел Николов Павлов е доцент в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Член на Богословската комисия към Св. Синод на Българската Православна Църква (2003–) и на редколегията на списание Богословска мисъл (2001–2005). Директор на международния център за богословска и научна култура (2013). Преподава дисциплините История на Църквата, История на православното богословие през ХХ век, Християнско поклонничество. Автор е на книгите Тайната на богопознанието. Увод в семантиката и методологията на богословието в светлината на православната традиция (в съавторство, 1999), Богословието като биография: Протойерей Георги Флоровски (1893-1979). Био-библиография (2013) и на множество научни публикации в специализирани издания.

Д-р Бисерка Димитрова Пенкова е доцент в Националната художествена академия и в Института за изследване на изкуствата при БАН. Доктор (1987) със защитена дисертация на тема Стенописната украса на манастирските трапезарии в България (Функция и иконографска програма). Преподава дисциплините История на българското и европейското средновековно изкуство, Изкуството на Ренесанса и редица спецкурсове. Главен редактор на списание Проблеми на изкуството. Стипендиант на фондация „А. фон Хумболд" в Университета в Мюнстер, Германия (1996–1997). Специализирала е в Русия, Австрия и Германия. Научните й интереси са в областта на средновековното българско, балканско и византийско изкуство. Автор е на множество студии и статии в реномирани наши и чуждестранни издания.

Д-р Светослав Риболов е доцент по патрология в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Изучавал е класическа филология и богословие в СУ „Св. Климент Охридски" и в Солунския Аристотелев университет. Специализирал е в Ostkirchliches Institut Regensburg, Trinity College Dublin, American School of Classical Studies at Athens. Член е на съюза на елинистите в България, на международната асоциация на православните догматисти и на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology (IJOT), Bamberg. Научните му интереси са в областта на антиохийската духовна традиция, мъченическата книжнина в древната Църква, христологическите възгледи на Теодор Мопсуестийски. Автор е на монографията Изворът на асирийското и халдейско християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352–428) (2013).

Д-р Кирил Симов e доцент в Института по информационни и комуникационни технологии, БАН. Координатор на европейската инициатива CLARIN за България. Професионалните му интереси са свързани с представянето на знания (онтологии), езиковите технологии и ресурси, компютърната лексикография, формализирането на българския език. Член на комисията по избора Европейската асоциация по компютърна лингвистика (EACL), член на борда на EACL (2007–2010) и на борда на Международното общество за Опорната фразова граматика (2002–2009). Ръководител на финансирани от фондация „Фолксваген" проекти CLARK (1999–2001) – българска софтуерна среда за създаване, поддържане и обработка на езикови ресурси – и BulTreeBank (2001–2004; 2005–2007) – база от български изречения със синтактичен анализ. Ръководител на български екипи в редица европейски проекти в областта на електронното обучение, машинния превод, обединението на различни бази знания и др. Съучредител на международните конференции TLT (Treebanks and Linguistic Theories) и OntoLex (Ontologies and Ontologies and Lexical Knowledge Bases). Автор е на над 110 публикации в областта на компютърната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, семантичните технологии.

Д-р Майя Кръстева Станилова - Йонова е доцент по старобългарска литература в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ “Св. Климент Охридски”. Води лекции и семинарни занятия по старобългарска литература, дипломантски семинари, спецкурсове и свободно избираеми курсове в областта на старобългаристиката. Лектор по български език и култура в UniversidadComplutenseMadrid, Факултет по филология (2001–2005), където преподава дисциплините Съвременен български език, Старобългарски език и История на българския език, Българска литература и култура, Славянска филология. Преподавател в университет „Комплутенсе“, Мадрид. Хердеров стипендиант по византийска литература и култура в Департамента по славистика във Виенския университет (1988–1990) и специализнат по образователни технологии в Central European University – CEU, Будапеща (1996). Автор на книгите Белетристиката в системата на старата българска литература (1992), Многолетна мъдрост (в съавторство, 1995) и на десетки публикации в областта на старобългарската литература.

Д-р Ана Стойкова е доцент в Секцията по стара българска литература, Институт за литература към БАН. Научните й интереси са в областта на кирилометодиевистиката, славянската и византийска агиографията и агиологията, славянската текстология, историята на средновековните славянски литератури, дигитализацията и компютърната обработка на средновековни славянски ръкописи. Един от авторите на История на българската средновековна литература (2008). Главен редактор на периодичната научна поредица Старобългарска литература. Член на редколегията на Кирило-Методиевската енциклопедия. Лектор по български език, литература и култура във Варшавския университет (2006–2011). Преподавала е дисциплините Стара българска литература, Кирилометодиевивстика, Християнство и литература в ПУ "Паисий Хилендарски" и в Нов български университет. Автор на книгите Физиологът в южнославянските литератури (1994), Първоучителят Методий (1995), Славянският Физиолог. Византийска редакция. Електронно издание на текста и сравнително изследване (2011) и на множество студии и статии.

Роден на 21.06.1953 г. в Благоевград. Завършил докторантура – Българска патриаршия 1987, легализирана от ВАК, № 346/12.12.1992 г. Кариерно развитие: асистент – 1988-1992 г.; ст. асистент – 1992 - 1995 г.; гл. асистент – 1995 - 2009 г.; доцент – 2009 г. Основни интереси в областта на патрологията и догматическото богословие.
По-важни публикации: Богословската мисъл през първите три века (догматико-патрологичен анализ) Т. 1. (Утвърждаване на апостолското предание през II в.). Издателство „Артграф", С., 2008, ISBN 978-954-9401-23-3 (256 стр.); Богословската мисъл през първите три века (догматико-патрологичен анализ) Т. 2. (Учението на Църквата в богословската мисъл от края на II до средата на III в.), Издателство „Артграф", С., 2008, ISBN 978-954-9401-24-0 (196 стр.); Тайнството Брак (догматико-патрологично изследване). Издателство „Артграф", С., 2009, ISBN 978-954-9401-28-8 (180 стр.); Оригеновият възглед за отношението между човешка и божествена природа в личността на Иисус Христос. – В: Богословска мисъл (Въпроси на догмата). кн. 1-4, С., 2008, с. 67-74. ISSN 1310-7909; Особености в подхода на св. Йоан Златоуст при разкриване на православната антропология. – В: Supplementum на сп. „Богословска Мисъл" (1600 години от Успението на св. Йоан Златоуст). С., 2008, с. 95-105. ISSN 1310-7909

Д-р Иван Христов е доцент по история на философията (Християнска философия) в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за изучаване на патристичното и византийско духовно наследство към СУ „Св. Климент Охридски". Преподавал е в ПУ "Паисий Хилендарски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", ЮЗУ "Неофит Рилски". Специализирал е в Рим, Оксфорд, Кьолн, Регенсбург. Областта на научните му интереси е античната философия и нейното пречупване в християнското богословие. Осъществява научни издания на богословската и философската класика, сред които Григорий Назиански. Пет богословски слова (1994), Аристотел. Топика (1998), Аристотел. Метафизика (2000), Григорий Нисийски. За душата и възкресението (2001), Св. Дионисий Ареопагит. За небесната йерархия. За църковната йерархия (2001), Аристотел. Органон. Съчинения в 6 тома. Т. І, част І–II (2008–2009). Участва в изданието на ареопагитския корпус в превода на Исай Серски: Das Corpus des Dionysios Areiopagites in der slavischen Übersetzung von Starec Isaija (14. Jahrhundert). Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, t. LV 4.1-3 (в съавторство, 2012). Автор е на десетки научни публикации.

Светозар Симеонов Ангелов е доктор (2009) по специалността Изкуствознание и изобразителни изкуства със защитена дисертация на тема Монументалната живопис в Западна България през ХVІ в. (Софийско и Кюстендилско) – консерватизъм и иновации. Главен асистент (2011) в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните му интереси са в областта на църковната иконография и стенописната църковна украса. Научните му публикации са свързани с проучването на църквите „Св. Георги" (Колуш, Кюстендил), "Св. Атанасий Александрийски" (Бобошево), „Св. Архангел Михаил" (с. Горановци, Кюстендилско), "Св. Тодор" (Бобошево, Кюстендилско), „Св. Никола" (с. Вуково, Кюстендилско), както и на други църкви и манастири от Югозападна България.

Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).

Д-р Ани Иванова Кемалова е главен асистент в катедра Общо езикознание и история на българския език, Филологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски". Преподава всички дисциплини от направлението История на българския език. По-специални научни интереси има в областта на историческата лексикология (средновековна правна терминология) и историческия синтаксис, както и прилагането на информационните технологии в обучението по диахронна лингвистика. Автор е на книгата Сборникът Судац (Софийски препис, ХVІІ век) в светлината на лексикално-текстологическите проблеми на южнославянските правни паметници (2009), на Помагало по старобългарски език. Част първа – фонетика (2011) и на редица други публикации.

Д-р Кирил Първанов Кирилов е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Член на екипа за изработването на Български диалектен речник и Общославянски лингвистичен атлас. Хоноруван асистент по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на българската диалектология, старобългарския език, историята на българския език и в частност глаголното словообразуване и историята на вида в българския език. Автор е на студията Изчезването на една стара опозиция (2012) и на книгите Префиксната перфктивация в историята на българския език (2010), Eркеч – паметта на езика (в съавторство, 2012), Исторически развой на глаголите за движение, Формиране на видовата опозиция (под печат).

Димитър Пеев е старши асистент в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност Индология в Санкт-Петербургския държавен университет. Води семинарни занятия по старобългарски език и история на българския език на студенти бакалаври от Факултета по славянски филологии и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в университета в Регенсбург, Германия при проф. Ернст Ханзак. Научните му интереси са в областта на старобългарския език и историята на българския език, индоевропейското езикознание, сравнителното славянско езикознание, историческата лексикология, преводите и разпространението на византийските исторически съчинения и хроники сред православните славяни, текстологията на средновековните славянски преводни хроники, дигитализацията на средновековни писмени паметници. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012) и автор на над 20 научни публикации в чужди и български специализирани издания.

Д-р Гергана Руменова Ганева е защитила дисертация на тема Глаголната суфиксация в историята на българския език с оглед на изграждането на видовата опозиция в българския език. Асистент е в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Води семинарни занятия по дисциплината История на българския език. Професионалните й интереси са в областта на историята на българския език, историческата морфология, старобългарския език, глаголното словообразуване, историята на категорията вид, информационните технологии в проучването на средновековното писмено наследство.

Д-р Гергана Владимирова Динева e асистент в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Доктор по философия със защитен дисертационен труд Метафизика на границата (границата като методологически ключ в интерпретацията на елементи от средновековната философия и култура) (2012). Преподава дисциплините Антична философия, Тома от Аквино: за вечността на света, Тома от Аквино: за обособените субстанции, Тома от Аквино: за единството на интелекта. Професионалните й интереси са в областта на историята на философията, античната философия, средновековната философия, историята на средновековната култура. Автор е на над 20 научни публикации.

Д-р Смилен Марков преподава дисциплината Християнска философия в катедра Библейско и систематическо богословие, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий". Доктор по философия на Кьолнския университет (2010) с дисертация на тема Метафизичният синтез на преп. Иоан Дамаскин – исторически взаимовръзки и структурни трансформации. Специализирал е във Философския факултет на Лозанския университет. Изследователските му интереси са в областта на рецепцията на Аристотел във византийската философия, православното богословие, взаимодействието между византийска и арабска философия и урбанистиката. Член на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Преводач от английски и немски. Автор е на над 10 статии в областта на средновековната и в частност на византийската философия и култура.

Анастасия Николаева Делчева е докторант по християнска философия към катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Учител е по старогръцки език в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ". Научните й интереси са в областта на християнската философия, класическата филология, западната медиевистика, византийския език и византийската литература. Автор е на няколко научни публикации, анализиращи картината на света и живота в Явления на Арат и Aratea на Германик и началата на етиката в коментара на Евстратий, Митрополит на Никея, към първа книга на Никомахова етика. Преводач е от латински език на съчинението За щастливия живот на Аврелий Августин.

Дивна Манолова е докторант по средновековни изследвания към Факултета по средновековни изследвания на Централно-европейски университет (ЦЕУ), Будапеща. В рамките на докторската си дисертация тя изследва математическите, астрономическите и философски писма и сродни кратки съчинения на византийския полимат Никифор Григора (ок. 1293/1294 – 1358/1361). Дивна е била младши стипендиант по програма „Византийски изследвания“ в Изследователска библиотека и колекция Дъмбъртън Оукс, Вашингтон, окръг Колумбия (2011-2012), младши стипендиант в Центъра за изследвания на анадолските цивилизации към Университет Коч, Истанбул (2012-2013), гостуващ изследовател към Факултета по класически филологии на Унивеситет Браун, Провидънс, Роуд Айлънд (2013), и получател на гранта Etienne Gilson Dissertation Grant, присъден от Американската академия за средновековни изследвания (2012).