Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, История на България (VIІ–XIV в.), Българската средновековна дипломация, България и българите в представите на византийците (VII–XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен от СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска и балканска история, средновековната българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи. Специализирал е в Рим, Лондон, Вашнгтон, Мюнхен, Берлин, Саарбрюкен. Изнасял е лекции в Кишинев, Москва, Вашингтон, Щутгарт, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Автор е на книгите България и българите в представите на византийците (1999, 2011), Средновековната българска дипломация (2004, 2011), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Българско средновековие. Пълен лекционен курс (2013) и над 100 научни публикации.

Д.ф.н. Цочо Христов Бояджиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия. Съиздател е на поредиците Bibliotheca Christiana и Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters и на Архив за средновековна философия и култура. Член на редколегията на списание Християнство и култура. Основните му научни интереси са в областта на историята на западноевропейската и византийската средновековна философия и култура. Автор е на 12 книги, сред които Ренесансът на XII век: Природата и човекът (1991), Августин и Декарт: Размишление върху основанията на модерната култура (1992), Нощта през Средновековието (2000), Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие (2007) и на над 70 студии и статии, както и на множество преводи от старогръцки, латински и немски език.

Д-р Венелин Костов Грудков е професор в катедра Българска литература, Филологически факултет, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Чете лекционните курсове История на старобългарската литература и Старобългарска агиография. Научноизследователските му интереси са в областта на средновековната българска култура, старобългарската агиографска практика и проекциите на класически старобългарски текстове в съвременната историческа проза. Автор е на книгите Призвани да просияят. Жития на св. Патриарх Йоаким І Търновски, св. Исай Серски и св. Патриарх Ефрем Печки (1999), Небесен човек и земен ангел. Житийният цикъл за св. Иван Рилски – литературоведска интерпретация (библейски метатекст, агиографски контекст, автономност) (2001), Житие на българския Антихрист (2010), Емилиян Станев между смисъла и вярата (2011) и на над 40 студии и статии в специализирани издания и сборници, посветени на поетиката на старобългарската литература, търновските агиографски традиции от ХІІІ и ХІVв., малко познати старобългарски културни дейци и ролята на средновековната християнска култура в съвременния литературен процес.

Д.ф.н. Георги Теологов Каприев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия, История и типология на европейската философия (СУ „Св. Климент Охридски"), История на Новото време (научни, философски и социални идеи), Символи и знаци в еклисиологията и църковното изкуство (ПУ „Паисий Хилендарски"), Enführung in die byzantinische Philosophie, Das Gute und das Sein (Dionysios Pseudo-Areopgita, De divinis Nominibus) (Кьолнски университет). Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие (1991), Механика срещу символика (1993), Августин (1996), ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury (1998), byzantica minora (2000), Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски (2005), Philosophie in Byzanz, Königshausen und Neumann (2005), Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система (2010), Византийска философия. Четири центъра на синтеза (2011) и на множество студии и статии.

Д.ф.н. Татяна Славова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен Старобългарски език, Астрономически съчинения в средновековна България, Основи на прабългаристиката, Културни реалии и техния език. Един от авторите на История на българската средновековна литература (2008), редактор на библиотека Слово и символ, член на редколегията на списание Scripta & e-Scripta. The Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies, главен редактор на Годишника на Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните й интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика и палеография, прабългаристиката, издаването на средновековни писмени паметници. Автор на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод (1989) и на книгите Речник на словоформите в Архангелското евангелие от 1092 г. (1994), Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина (2002), Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти (2010), Славянският превод на Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис-Михаил (2013), на 4 учебни пособия и над 140 научни публикации.

Д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните й интереси са в областта на текстологията и езика на славянските юридически текстове, историята на българския книжовен език, културологията, едиционните практики за славянски ръкописи, ранното книгопечатане. Преподава дисциплината Старобългарски език в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор е на книгите Формиране и развитие на старобългарските лексикални норми в църковноюридическата книжнина (2000), Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в. (2007), Покайната книжнина книжнина на Българското средновековие IX–XVIII в. (езиково-текстологични и културологични аспекти) (2011), Български епитимийник от XV–XVI в. (2011), Яков Крайков и неговият сборник "Различни потреби" между Венеция и Балканите през XVI век. (2012), Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст (2012) (в съвторство с Елка Мирчева). Един от авторите на Речник на книжовния език на народна основа (по материали на Тихонравовския дамаскин) (2012).

Д-р Маргарет Димитрова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по филология след защита на дисертация на тема Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали (ЦЕУ, Будапеща, 1998). Преподава дисциплините История на българския език, Религии и култове на Балканите, Средновековни славянски преводи, Глаголица и култура в хърватските земи, Езикът на средновековното всекидневие в бакалавърска и магистърска степен. Научните й интереси са в областта на средновековната славянска книжнина, историята на гръцко-българските езикови контакти и преводи, хърватската глаголическа книжнина, взаимоотношенията християнство и език, ръкописното наследство на Самоковско, ръкописната традиция на История славянобългарска. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012), автор на монографията Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библиотека „Отец Неофит Рилски" 4) (2012) и над 100 публикации върху средновековната южнославянска книжнина.

Д-р Явор Ивов Милтенов е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните му интереси са в областта на медиевистиката, средновековните славянски ръкописи, кодикологията и палеографията, средновековните славянски литератури, славяно-византийската текстология, средновековната славянска лексикология и лексикография, историята на българския език, византинистиката, патристиката, славянските преводи от византийски оригинали. Специализирал е в Славистичния институт на Виенския университет с проект Chrysostomica Palaeoslavica. The Slavonic Collections of Chrysostomian Homilies (2011). Носител е на Наградата за млад учен на БАН "Проф. Марин Дринов" (2008). Участник в над десет научноизследователски проекта. Автор е на книгите Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция (2006) и Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване (2013) и на над 40 научни публикации.

Д-р Ангел Николов е доцент по средновековна българска история в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска история, българо-византийските политически и културни отношения, старобългарската литература, средновековната религиозна полемика между православни и католици, средновековната политическа мисъл. Специализирал е в Оксфорд, Саарбрюкен, Краков, Букурещ, Белград. Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, на международния консултативен борд на Изследователски център за история и култура на Средиземноморието и Югоизточна Европа „Валдемар Церан" при Института по история на Лодзкия университет. Член е на редколегията на списание Slovĕne. International Journal of Slavic Studies. Автор е на книгите Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X в.) (2006), Повест полезна за латините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма (2011), П. А. Сирку в България (1878-1879) // П. А. Сырку в Болгарии (1878–1879) (2012, в съавторство с Л. А. Герд).

Д-р Петя Осенова е професор в катедра Български език, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава съвременен български език (морфология и синтаксис). Интересите й са в областта на формалната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, компютърната лингвистика, електронното обучение, машинния превод. Специализирала е в областта на компютърната лингвистика като постдокторант в Тюбингенския университет, Германия (2003), Университета в Грьонинген, Холандия (2004) и като Фулбрайтов стипендиант в Станфордския университет в САЩ (2010). Дългогодишен организатор на българската част на ежегодното международно състезание по отговаряне на въпроси (CLEF), рецензент на основни конференции и форуми по езикови технологии, като ACL (Association of Computational Linguistics), LREC (Language Resources and Evaluation), TLT (Treebanks and Linguistic Theories), RANLP (Recent Advances in NLP) и др. Автор е на книгата Формална граматика на българския език (2007, в съавторство с Кирил Симов) и на над 80 научни публикации.

Д-р Бисерка Димитрова Пенкова е професор в Националната художествена академия и в Института за изследване на изкуствата при БАН. Доктор (1987) със защитена дисертация на тема Стенописната украса на манастирските трапезарии в България (Функция и иконографска програма). Преподава дисциплините История на българското и европейското средновековно изкуство, Изкуството на Ренесанса и редица спецкурсове. Главен редактор на списание Проблеми на изкуството. Стипендиант на фондация „А. фон Хумболд" в Университета в Мюнстер, Германия (1996–1997). Специализирала е в Русия, Австрия и Германия. Научните й интереси са в областта на средновековното българско, балканско и византийско изкуство. Автор е на множество студии и статии в реномирани наши и чуждестранни издания.

Д-р Кирил Симов e доцент в Института по информационни и комуникационни технологии, БАН. Координатор на европейската инициатива CLARIN за България. Професионалните му интереси са свързани с представянето на знания (онтологии), езиковите технологии и ресурси, компютърната лексикография, формализирането на българския език. Член на комисията по избора Европейската асоциация по компютърна лингвистика (EACL), член на борда на EACL (2007–2010) и на борда на Международното общество за Опорната фразова граматика (2002–2009). Ръководител на финансирани от фондация „Фолксваген" проекти CLARK (1999–2001) – българска софтуерна среда за създаване, поддържане и обработка на езикови ресурси – и BulTreeBank (2001–2004; 2005–2007) – база от български изречения със синтактичен анализ. Ръководител на български екипи в редица европейски проекти в областта на електронното обучение, машинния превод, обединението на различни бази знания и др. Съучредител на международните конференции TLT (Treebanks and Linguistic Theories) и OntoLex (Ontologies and Ontologies and Lexical Knowledge Bases). Автор е на над 110 публикации в областта на компютърната лингвистика, езиковите технологии и ресурси, семантичните технологии.

Роден на 21.06.1953 г. в Благоевград. Завършил докторантура – Българска патриаршия 1987, легализирана от ВАК, № 346/12.12.1992 г. Кариерно развитие: асистент – 1988-1992 г.; ст. асистент – 1992 - 1995 г.; гл. асистент – 1995 - 2009 г.; доцент – 2009 г. Основни интереси в областта на патрологията и догматическото богословие.
По-важни публикации: Богословската мисъл през първите три века (догматико-патрологичен анализ) Т. 1. (Утвърждаване на апостолското предание през II в.). Издателство „Артграф", С., 2008, ISBN 978-954-9401-23-3 (256 стр.); Богословската мисъл през първите три века (догматико-патрологичен анализ) Т. 2. (Учението на Църквата в богословската мисъл от края на II до средата на III в.), Издателство „Артграф", С., 2008, ISBN 978-954-9401-24-0 (196 стр.); Тайнството Брак (догматико-патрологично изследване). Издателство „Артграф", С., 2009, ISBN 978-954-9401-28-8 (180 стр.); Оригеновият възглед за отношението между човешка и божествена природа в личността на Иисус Христос. – В: Богословска мисъл (Въпроси на догмата). кн. 1-4, С., 2008, с. 67-74. ISSN 1310-7909; Особености в подхода на св. Йоан Златоуст при разкриване на православната антропология. – В: Supplementum на сп. „Богословска Мисъл" (1600 години от Успението на св. Йоан Златоуст). С., 2008, с. 95-105. ISSN 1310-7909

Светозар Симеонов Ангелов е доктор (2009) по специалността Изкуствознание и изобразителни изкуства със защитена дисертация на тема Монументалната живопис в Западна България през ХVІ в. (Софийско и Кюстендилско) – консерватизъм и иновации. Главен асистент (2011) в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните му интереси са в областта на църковната иконография и стенописната църковна украса. Научните му публикации са свързани с проучването на църквите „Св. Георги" (Колуш, Кюстендил), "Св. Атанасий Александрийски" (Бобошево), „Св. Архангел Михаил" (с. Горановци, Кюстендилско), "Св. Тодор" (Бобошево, Кюстендилско), „Св. Никола" (с. Вуково, Кюстендилско), както и на други църкви и манастири от Югозападна България.

Д-р Ани Иванова Кемалова е главен асистент в катедра Общо езикознание и история на българския език, Филологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски". Преподава всички дисциплини от направлението История на българския език. По-специални научни интереси има в областта на историческата лексикология (средновековна правна терминология) и историческия синтаксис, както и прилагането на информационните технологии в обучението по диахронна лингвистика. Автор е на книгата Сборникът Судац (Софийски препис, ХVІІ век) в светлината на лексикално-текстологическите проблеми на южнославянските правни паметници (2009), на Помагало по старобългарски език. Част първа – фонетика (2011) и на редица други публикации.

Димитър Пеев е старши асистент в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност Индология в Санкт-Петербургския държавен университет. Води семинарни занятия по старобългарски език и история на българския език на студенти бакалаври от Факултета по славянски филологии и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в университета в Регенсбург, Германия при проф. Ернст Ханзак. Научните му интереси са в областта на старобългарския език и историята на българския език, индоевропейското езикознание, сравнителното славянско езикознание, историческата лексикология, преводите и разпространението на византийските исторически съчинения и хроники сред православните славяни, текстологията на средновековните славянски преводни хроники, дигитализацията на средновековни писмени паметници. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012) и автор на над 20 научни публикации в чужди и български специализирани издания.

Д-р Гергана Владимирова Динева e главен асистент в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Доктор по философия със защитен дисертационен труд Метафизика на границата (границата като методологически ключ в интерпретацията на елементи от средновековната философия и култура) (2012). Преподава дисциплините Антична философия, Тома от Аквино: за вечността на света, Тома от Аквино: за обособените субстанции, Тома от Аквино: за единството на интелекта. Професионалните й интереси са в областта на историята на философията, античната философия, средновековната философия, историята на средновековната култура. Автор е на над 20 научни публикации.

Анастасия Николаева Делчева е докторант по християнска философия към катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Учител е по старогръцки език в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ". Научните й интереси са в областта на християнската философия, класическата филология, западната медиевистика, византийския език и византийската литература. Автор е на няколко научни публикации, анализиращи картината на света и живота в Явления на Арат и Aratea на Германик и началата на етиката в коментара на Евстратий, Митрополит на Никея, към първа книга на Никомахова етика. Преводач е от латински език на съчинението За щастливия живот на Аврелий Августин.