• Лого УЦХ

    През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

    Лого ФНИ

  • Към системата за дистанционно обучение

    Вход

Курсове

Дамаскините в българската книжовноезикова традиция

Дамаскините в българската книжовноезикова традиция

Курсът запознава студентите с въпросите на българската дамаскинска книжнина от ХVІІ–ХVІІІ в. - едно от самобитните собствено български явления в развитието на старата българска литература от епохата на османското владичество. Преводът на сборника „Съкровище" на Дамаскин Студит бележи началото на ново, оригинално явление както в българската книжнина, така в развитието на историята на българския книжовен език. Лекциите отделят място на класификацията на дамаскинските ръкописи, на масовото навлизане на не-Дамаскинови текстове в дамаскините, както и на оригиналните компилактивни по характера си произведения, дело на първите дамаскинари. Специално внимание се отделя на произведенията на старобългарските писатели, които в преработен или адаптиран вид достигат до българските дамаскини. Съществено място е отделено на феномена „книжовен български език на народна основа от ХVІІ в." Подбрани откъси от дамаскински ръкописи, текстови сравнения, таблици с начина, по който един векове преписван средновековен текст става новобългарски, дават представа за едно от най-типичните и оригинални явления в българското книжовно наследство.

Д-р Елка Петрова Мирчева е професор в Секцията за история на българския език (неин ръководител 2002–2012), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Заместник-директор на Института за български език (2004–), председател на Научния съвет на Института за български език (2012–). Преподавала е дисциплината Старобългарски език в ПУ „Паисий Хилендарски" (2002–2006) и е водила лекционния курс Дамаскинската книжнина в историята на българския език и старобългарската книжнина за магистранти и докторанти по програма „Еразъм" на ЕС (Лодз, Полша 2006, 2007). Научните й интереси са в областта на старобългарския език, историята на българския език, славяно-византийската текстология, историческата лексикология и лексикография. Един от авторите на Старобългарски речник Т. І (1999). Т. ІІ. (2009) (съставител и научен секретар на томовете). Автор на книгите Не-Дамаскинови слова в новобългарските дамаскини от ХVІІ в. (2001), Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста (2006), Зайковски требник от ХІV век (2012, в съавторство с М. Цибранска-Костова) и на множество научни публикации.