Курсът проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология, като се засягат и някои проблеми на историята на морфосинтактичния строеж на българския език, свързани с отпадането на падежната система и развитието на аналитизма.
Ограниченото време от два семестъра не позволява по-задълбочено разглеждане на историческия синтаксис и занимания с историческа лексикология. Все пак курсът дава представа за целия кръг дисциплини, свързани с изучаването на историята на езика, като палеография, епиграфика, ономастика, етимология и т.н. Историята на българския език се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и неговите диалекти и останалите славянски наречия. Особено място се отделя на българския език като балкански и славянски език.
Курсът разработва различни по тип задачи, чрез които знанията по история на българския език да бъдат приложени върху конкретен езиков материал, върху разнообразни текстове – от извори от периода на най-ранната му писмена фиксация до съвременните български диалекти, социолекти, общуването чрез новите интернет форми. След всеки модул от курса са разработени различни видове тестови задачи за самоконтрол и проверка на знанията. Целта на тези задачи е да стимулират самостоятелното филологическо мислене, критическия подход към различни езикови явления и анализ и оценка на съвременни езикови прояви от гледна точка на диахронията, с които филологът се сблъсква в живота и в работата си в различна професионална среда.