Курсът има за цел да запознае студентите с историята на българската литература през Средновековието. Тъй като средновековната литература изцяло се основава на християнския мироглед, се обръща специално внимание на своеобразната й естетика и поетика и на връзките й с библейския текст.
Сведенията за периодизацията и жанровата система, както и за най-важните книжовни и литературни школи, формиращи главните идеологически и естетически течения в многовековното й развитие, се представят в социално-политическия контекст на българската средновековна история. Разглеждат се емблематичните за всеки период творци и произведения, които репрезентират най-значителните постижения на на старобългарската литература в продължение на почти девет века – от края на ІХ до средата на ХVІІІ в. Отделя се място на ръкописната книга и свързаните с нея особености на литературното развитие.