-
През 2022 г. дейностите се подпомагат от Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката
-
Към системата за дистанционно обучение
Курсове
Тагове

Византийското богословие през XІV век
Курсът въвежда в историята на византийското богословие от последния период в съществуването на империята. Разглежда се духовната, историческа и културна ситуация, в която протичат паламитските спорове. Определя се мястото на паламизма в историята на исихазма и се прави преглед на неговото влияние в православното предание. Курсът разглежда също рецепцията на томистките текстове във Византия през XIV в. и последвалата реакция на византийското богословие. В Тома Аквински тук припознават не просто един от ключовите богослови на Запада, а изразител на католическата доктрина. Затова в противовес на неговото учение византийските критици правят равносметка на пътя, извървян от православната традиция, и отстояват срещу Тома своята верска и културна идентичност. Това се извършва в термините на паламитското богословие. По такъв начин критиката срещу Тома Аквински не е изолиран епизод в историята на църковните отношения между Изтока и Запада, а е последната дума на византийското богословие преди падането на империята.
Средновековен гръцко-български речник
Речникът е създаден въз основа на WEB версията на академичния Старобългарски речник, т. І-II, изд. "Валентин Траянов", София, 1999 г. (1027 с.) – 2009 г. (1325 с.) като допълнителен работен инструмент, позволяващ да се проследи предаването на гръцките думи и словосъчетания в средновековните български преводи. С това той отговаря на една отдавна съзряла необходимост пред свещенослужители, богослови, езиковеди, старобългаристи и най-широк кръг читатели, които се интересуват от нашите средновековни преводи от гръцки. За примери в контекст с указание на източника читателят е насочван към съответните леми в старобългарския речник.
Д-р Иван Христов е професор по история на философията (Християнска философия) в катедра Историческо и систематическо богословие, Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за изучаване на патристичното и византийско духовно наследство към СУ „Св. Климент Охридски". Преподавал е в ПУ "Паисий Хилендарски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", ЮЗУ "Неофит Рилски". Специализирал е в Рим, Оксфорд, Кьолн, Регенсбург. Областта на научните му интереси е античната философия и нейното пречупване в християнското богословие. Осъществява научни издания на богословската и философската класика, сред които Григорий Назиански. Пет богословски слова (1994), Аристотел. Топика (1998), Аристотел. Метафизика (2000), Григорий Нисийски. За душата и възкресението (2001), Св. Дионисий Ареопагит. За небесната йерархия. За църковната йерархия (2001), Аристотел. Органон. Съчинения в 6 тома. Т. І, част І–II (2008–2009). Участва в изданието на ареопагитския корпус в превода на Исай Серски: Das Corpus des Dionysios Areiopagites in der slavischen Übersetzung von Starec Isaija (14. Jahrhundert). Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, t. LV 4.1-3 (в съавторство, 2012). Автор е на десетки научни публикации.