• Лого УЦХ

    През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

    Лого ФНИ

  • Към системата за дистанционно обучение

    Вход

Курсове

Старобългaрски език

Старобългaрски език

Лекционният курс има за цел да запознае студентите бакалаври от специалностите Българска, Руска, Славянска филология и Балканистика във Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски" с най-ранния писмено засвидетелстван славянски език и с неговата българска етническа основа. В хода на обучението съпоставително се разглеждат различни проблеми на двете старобългарски азбуки (глаголица и кирилица) като графични и знакови системи – авторство, време на създаване, произход, ред и имена на буквите, разпространение. Внимание се отделя на писмените източници (пергаментни и епиграфски, глаголически и кирилски), съхранили стария български книжовен език. Най-съществената част от курса е свързана с изучаването на фонетичните, морфологичните и синтактичните явления и тенденции, характеризиращи синтетичната структура на езика ни през периода IX – края на XI в. като един от класическите индоевропейски езици. Граматическите характеристики на старобългарския език се разглеждат в тясна връзка с праславянския предписмен период, както и със съвременния български книжовен език и неговите диалекти.

Д.ф.н. Татяна Славова е професор в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините в бакалавърска и магистърска степен Старобългарски език, Астрономически съчинения в средновековна България, Основи на прабългаристиката, Културни реалии и техния език. Един от авторите на История на българската средновековна литература (2008), редактор на библиотека Слово и символ, член на редколегията на списание Scripta & e-Scripta. The Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies, главен редактор на Годишника на Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните й интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика и палеография, прабългаристиката, издаването на средновековни писмени паметници. Автор на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод (1989) и на книгите Речник на словоформите в Архангелското евангелие от 1092 г. (1994), Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина (2002), Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти (2010), Славянският превод на Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис-Михаил (2013), на 4 учебни пособия и над 140 научни публикации.

Д-р Явор Ивов Милтенов е доцент в Секцията за история на българския език, Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" към БАН. Научните му интереси са в областта на медиевистиката, средновековните славянски ръкописи, кодикологията и палеографията, средновековните славянски литератури, славяно-византийската текстология, средновековната славянска лексикология и лексикография, историята на българския език, византинистиката, патристиката, славянските преводи от византийски оригинали. Специализирал е в Славистичния институт на Виенския университет с проект Chrysostomica Palaeoslavica. The Slavonic Collections of Chrysostomian Homilies (2011). Носител е на Наградата за млад учен на БАН "Проф. Марин Дринов" (2008). Участник в над десет научноизследователски проекта. Автор е на книгите Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция (2006) и Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване (2013) и на над 40 научни публикации.

Димитър Пеев е старши асистент в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност Индология в Санкт-Петербургския държавен университет. Води семинарни занятия по старобългарски език и история на българския език на студенти бакалаври от Факултета по славянски филологии и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в университета в Регенсбург, Германия при проф. Ернст Ханзак. Научните му интереси са в областта на старобългарския език и историята на българския език, индоевропейското езикознание, сравнителното славянско езикознание, историческата лексикология, преводите и разпространението на византийските исторически съчинения и хроники сред православните славяни, текстологията на средновековните славянски преводни хроники, дигитализацията на средновековни писмени паметници. Един от авторите на книгата Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар (2012) и автор на над 20 научни публикации в чужди и български специализирани издания.