Целта на курса е да запознае студентите с основните моменти в развитието на средновековната българска дипломация VII–XIV в. Тя се разглежда като своеобразна система със свое самостоятелно място във външната политика на страната. Представя се неин типологичен анализ с характеристика на най-важните й елементи, изяснява се връзката помежду им и факторите, оказали влияние върху тяхното възникване.
Отделя се специално внимание на дипломацията на славяни и прабългари. На основата на запазения изворов материал се извеждат стратегическите цели и принципи, ръководили средновековните български владетели във външнополитическата им дейност. Поставя се и проблемът за отражението на господстващия средновековен мироглед в полето на дипломацията. Прави се типологичен анализ на видовете аргументи, с които българските дипломати са защитавали своите позиции. Разглеждат се начините, чрез които се е осъществявала дипломатическата дейност, и особеностите на професията дипломат в средновековна България. В отделна лекция се разкрива ролята на подаръците в дипломацията и дипломатическия церемониал. Към лекционния курс има модул с документален материал, който включва дипломатическа кореспонденция, договори, а също и исторически свидетелства за дипломатическия церемониал и за династичните бракове на българските средновековни владетели.