средновековна

• Българска средновековна дипломация

  Целта на курса е да запознае студентите с основните моменти в развитието на средновековната българска дипломация VII–XIV в. Тя се разглежда като своеобразна система със свое самостоятелно място във външната политика на страната. Представя се неин типологичен анализ с характеристика на най-важните й елементи, изяснява се връзката помежду им и факторите, оказали влияние върху тяхното възникване.

• Българско средновековно изкуство и литература – пътища на взаимодействие

  Като разчита на основни познания върху текстове, съставящи корпуса на старобългарската литература, програмата обхваща някои по-общи, но и по-редки теми, срещащи се главно в паметниците на средновековното изкуство в България. Тя ще предложи някои показателни примери на „прочит" на съответния изобразителен текст с помощта на литературните му източници.

• Византийската философия. Основни теми и понятия

  Работата по курса е базирана върху факта, че изследванията по византийска философия са представителни за изследователите от специалността Философия във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", превърнал ги в един от най-престижните центрове за проучване на философията във Византия и нейните контакти с латинската традиция.

• гл. ас. д-р Гергана Динева

  Д-р Гергана Владимирова Динева e главен асистент в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• гл. ас. д-р Кирил Господинов

  Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• гл. ас. д-р Светозар Ангелов

  Светозар Симеонов Ангелов е доктор (2009) по специалността Изкуствознание и изобразителни изкуства.

• гл. ас. д-р Смилен Марков

  Д-р Смилен Марков преподава дисциплината Християнска философия в катедра Библейско и систематическо богословие, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий".

• Дивна Манолова

  Дивна Манолова е докторант по средновековни изследвания към Факултета по средновековни изследвания на Централно-европейски университет (ЦЕУ), Будапеща.

• доц. д-р Ангел Николов

  Д-р Ангел Николов е доцент по средновековна българска история в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски".

• доц. д-р Елисавета Мусакова

  Доц. д-р Елисавета Мусакова работи като главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий".

• Духовна култура на средновековна България

  Основен предмет на курса е историята на средновековната българска духовна култура. Цели се студентите да придобият по-задълбочени знания относно факторите и условията, имащи значение за нейното зараждане и формиране.

• История на византийската живопис. Основни иконографски модели

  Курсът е структуриран върху следните основни теми:

     • Ранно-християнското изкуство – запознаване с основите на ранно-християнското изкуство и символика, прехода между късната античност и ранното средновековие, основните паметници.

• Културна антропология на европейското средновековие. От Плитон до Висарион. Последните десетилетия на византийската философия.

  Културна антропология на европейското средновековие.

  Целта на курса е да представи светогледните и манталитетни нагласи на европейското средновековие, основните представи и същностните нравствени ориентири на хората от разглежданата епоха.

• Писмо, образи и текстове в българската ръкописна традиция до края на ХVІІ век

  Целта на курса е да даде основни познания за българската средновековна книга като художествен „продукт" на различни епохи и книжовни центрове. Петнадесетте тематично обособени лекции се съчетават с практическо приложение върху изучаваната материя. Курсът не е систематизирано в исторически порядък изложение, а съвкупност от няколко ключови теми, съсредоточени около миниатюрата като най-пълната визуална реализация и интерпретация на текста.

• Политическа мисъл на ранносредновековна България

  Модулът има за цел да запознае студентите с политическата мисъл на ранносредновековна България през периода от покръстването на българите (864 г.) до превземането на Преслав и на източните български земи от император Йоан Цимисхи (971 г.).

• проф. д-р Бисерка Пенкова

  Д-р Бисерка Димитрова Пенкова е професор в Националната художествена академия и в Института за изследване на изкуствата при БАН.

• проф. д-р Георги Николов

  Д-р Георги Николов Николов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• проф. д-р Милияна Каймакамова

  Д-р Милияна Василева Каймакамова е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• проф. д.и.н. Петър Ангелов

  Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски".

• проф. д.ф.н. Георги Каприев

  Д.ф.н. Георги Теологов Каприев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• проф. д.ф.н. Олег Георгиев

  Д.ф.н. Олег Георгиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски".

• проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев

  Д.ф.н. Цочо Христов Бояджиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски".

• проф. дфн Вася Велинова

  Дфн Вася Николова Велинова е професор в СУ „Св. Климент Охридски". Директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев".

• Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

  Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба.

• Средновековна култура

  В рамките на проблема за развитието на средновековната духовна култура курсът разглежда въпроса за книгата и нейната роля за формиране менталността на човека през Средновековието. Материалът е обособен в три основни тематични дяла: исторически преглед, синхронен модел и типология на културните взаимодействия. В първата част се анализира въпросът за образа и неговата гносеологична функция.

• Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ век)

  Курсът има за цел да запознае студентите с процесите на централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.). Това налага институционално изследване на българското минало от този период. На първо място се разглежда племенна обособеност на българи и славяни в периода 681–796 г.