-
През 2022 г. дейностите се подпомагат от Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката
-
Към системата за дистанционно обучение
Курсове
Тагове
Българска средновековна дипломация
Целта на курса е да запознае студентите с основните моменти в развитието на средновековната българска дипломация VII–XIV в. Тя се разглежда като своеобразна система със свое самостоятелно място във външната политика на страната. Представя се неин типологичен анализ с характеристика на най-важните й елементи, изяснява се връзката помежду им и факторите, оказали влияние върху тяхното възникване. Отделя се специално внимание на дипломацията на славяни и прабългари. На основата на запазения изворов материал се извеждат стратегическите цели и принципи, ръководили средновековните български владетели във външнополитическата им дейност. Поставя се и проблемът за отражението на господстващия средновековен мироглед в полето на дипломацията. Прави се типологичен анализ на видовете аргументи, с които българските дипломати са защитавали своите позиции. Разглеждат се начините, чрез които се е осъществявала дипломатическата дейност, и особеностите на професията дипломат в средновековна България. В отделна лекция се разкрива ролята на подаръците в дипломацията и дипломатическия церемониал. Към лекционния курс има модул с документален материал, който включва дипломатическа кореспонденция, договори, а също и исторически свидетелства за дипломатическия церемониал и за династичните бракове на българските средновековни владетели.
Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплините Средновековна българска история, История на България (VIІ–XIV в.), Българската средновековна дипломация, България и българите в представите на византийците (VII–XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен от СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска и балканска история, средновековната българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи. Специализирал е в Рим, Лондон, Вашнгтон, Мюнхен, Берлин, Саарбрюкен. Изнасял е лекции в Кишинев, Москва, Вашингтон, Щутгарт, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Автор е на книгите България и българите в представите на византийците (1999, 2011), Средновековната българска дипломация (2004, 2011), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Българско средновековие. Пълен лекционен курс (2013) и над 100 научни публикации.
Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).