• Лого УЦХ

    През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

    Лого ФНИ

  • Към системата за дистанционно обучение

    Вход

Курсове

Политическа мисъл на ранносредновековна България

Политическа мисъл на ранносредновековна България

Модулът има за цел да запознае студентите с политическата мисъл на ранносредновековна България през периода от покръстването на българите (864 г.) до превземането на Преслав и на източните български земи от император Йоан Цимисхи (971 г.). Разгледани са основните политически концепции и възгледи, върху които се градяла държавната уредба на Българското ханство; идейният прелом след покръстването на княз Борис I – Михаил, контактите му с Константинопол и Рим, както и политико-религиозните възгледи на Методиевите ученици, намерили убежище в България; политическите концепции на първия български цар Симеон Велики, намерили израз в неговата културна политика, в дипломацията и на бойното поле; борбата на цар Петър да укрепи и запази страната в нелеко идеологическо и допломатическо съперничество с Византийската империя; завладяването на източните български предели и на столичния град Преслав (971) от Византия като открит израз на очертаната от император Константин VII програма за унищожаване на Българското царство.

Д-р Ангел Николов е доцент по средновековна българска история в катедра История на България, Исторически факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на средновековната българска история, българо-византийските политически и културни отношения, старобългарската литература, средновековната религиозна полемика между православни и католици, средновековната политическа мисъл. Специализирал е в Оксфорд, Саарбрюкен, Краков, Букурещ, Белград. Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, на международния консултативен борд на Изследователски център за история и култура на Средиземноморието и Югоизточна Европа „Валдемар Церан" при Института по история на Лодзкия университет. Член е на редколегията на списание Slovĕne. International Journal of Slavic Studies. Автор е на книгите Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X в.) (2006), Повест полезна за латините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма (2011), П. А. Сирку в България (1878-1879) // П. А. Сырку в Болгарии (1878–1879) (2012, в съавторство с Л. А. Герд).

Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).