Основен предмет на курса е историята на средновековната българска духовна култура. Цели се студентите да придобият по-задълбочени знания относно факторите и условията, имащи значение за нейното зараждане и формиране.
Основните акценти са поставени върху няколко проблемни кръга: значението на българските столици – Плиска, Велики Преслав, Охрид и свързаните с тях владетелски резиденции като центрове на духовния живот на средновековните българи, образованието и грамотността, авторите и поръчителите на книжнината, идеите в произведенията на литературата и изкуството, значението на българската духовна култура в кръга на славяно-византийската общност. Обучението се осъществява под формата на семинар, в който преобладаващо място има дискусията. Активността на студентите се стимулира чрез разработването на доклади по тематиката на учебната дисциплина.