Курсове

Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ век)

Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ век)

Курсът има за цел да запознае студентите с процесите на централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.). Това налага институционално изследване на българското минало от този период. На първо място се разглежда племенна обособеност на българи и славяни в периода 681–796 г. Тя включва проучване на основните характеристики на  Българското ханство, управлявано от (пра)българите. На второ място са представени С(к)лавиниите, управлявани според обичайно-правните традиции на славяните. Разгледано е и влиянието на външнополитическите фактори.

Втората основна част от курс е посветена на процеса на политически централизъм в Българското ханство-царство  в периода 796–927 г. В политическо отношение той започва през управлението на хан Крум и достига своя връх през управлението на цар Симеон. Интересно развитие претърпява титлата на българския владетел. От друга страна се запазва прабългарската традиция за наличие на две владетелски резиденции (столици).

Третата част е посветена на отслабването на централизма в управлението на Българското царство в периода 927–971 г. Представени са онези събития и процеси, които довеждат до отслабване централизма в управлението на държавата.

Четвъртата част е посветена на периода на политически регионализъм и децентрализация на Българското царство в периода 927–1018 г. Тук е проучено състоянието на българската войска и нейното постепенно отслабване, вследствие на няколко тежки военни удара от страна Византийската империя. Представени са лицата на българската аристокрация извън фигурата на българския цар, които са играли важна роля в управлението на царството. Значително място се отделя на ролята на средновековните български градове и крепости, които в периода 927 –1018 г. са били българско владение.

Д-р Георги Николов Николов е доцент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Преподава научните дисциплини История на средновековна България, Поселищна история на средновековната българска държава, Външнополитически фактори в историята на средновековна България. Научните му интереси са в областта на историята на България през Средновековието, историята на Византия, историческите извори за историята на средновековна България. Специализирал е в Солун, Лайпциг, Кьолн, Полша. Член е на редколегията на списание Минало. Автор е на книгите Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) (2005), Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.) (2011) и на множество научни студии и статии.

Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски". Води семинарни занятия по дисциплината Средновековна българска история (бакалавърска степен) Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в. Автор е на публикациите Свърлижката приписка като исторически извор (2005), Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка (2006), Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието (2013).