Лекционният курс има за цел да запознае студентите бакалаври от специалностите Българска, Руска, Славянска филология и Балканистика във Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски" с най-ранния писмено засвидетелстван славянски език и с неговата българска етническа основа. В хода на обучението съпоставително се разглеждат различни проблеми на двете старобългарски азбуки (глаголица и кирилица) като графични и знакови системи – авторство, време на създаване, произход, ред и имена на буквите, разпространение. Внимание се отделя на писмените източници (пергаментни и епиграфски, глаголически и кирилски), съхранили стария български книжовен език. Най-съществената част от курса е свързана с изучаването на фонетичните, морфологичните и синтактичните явления и тенденции, характеризиращи синтетичната структура на езика ни през периода IX – края на XI в. като един от класическите индоевропейски езици. Граматическите характеристики на старобългарския език се разглеждат в тясна връзка с праславянския предписмен период, както и със съвременния български книжовен език и неговите диалекти.

Курсът проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология, като се засягат и някои проблеми на историята на морфосинтактичния строеж на българския език, свързани с отпадането на падежната система и развитието на аналитизма. Ограниченото време от два семестъра не позволява по-задълбочено разглеждане на историческия синтаксис и занимания с историческа лексикология. Все пак курсът дава представа за целия кръг дисциплини, свързани с изучаването на историята на езика, като палеография, епиграфика, ономастика, етимология и т.н. Историята на българския език се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и неговите диалекти и останалите славянски наречия. Особено място се отделя на българския език като балкански и славянски език.

Курсът разработва различни по тип задачи, чрез които знанията по история на българския език да бъдат приложени върху конкретен езиков материал, върху разнообразни текстове – от извори от периода на най-ранната му писмена фиксация до съвременните български диалекти, социолекти, общуването чрез новите интернет форми. След всеки модул от курса са разработени различни видове тестови задачи за самоконтрол и проверка на знанията. Целта на тези задачи е да стимулират самостоятелното филологическо мислене, критическия подход към различни езикови явления и анализ и оценка на съвременни езикови прояви от гледна точка на диахронията, с които филологът се сблъсква в живота и в работата си в различна професионална среда.