Курсът запознава студентите с въпросите на българската дамаскинска книжнина от ХVІІ–ХVІІІ в. - едно от самобитните собствено български явления в развитието на старата българска литература от епохата на османското владичество. Преводът на сборника „Съкровище" на Дамаскин Студит бележи началото на ново, оригинално явление както в българската книжнина, така в развитието на историята на българския книжовен език.

Курсът изяснява предмета, основните понятия и методи на текстологията като научна дисциплина. Проследява се историята на формиране на корпуса от еврейски старозаветни текстове, значението на Кумранските ръкописи. Представя се Септуагинтата като най-известeн гръцки старозаветен превод, текстологичната му история и издания.

Основната насоченост на модула са лингвотекстологическите проучвания върху конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. Подбраните теми надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексиката на старобългарския език чрез работа с отделни текстове на църковното право.