Раждането на индивидуалността

Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба.

Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.

Записване
Потребителски препочитания за бисквитките
Използваме бисквитки, за да гарантираме най-добрата работа на нашия уебсайт. Ако откажете използването на бисквитки, уебсайтът може да не функционира според очакванията.
Приемам всички
Отказвам всички
Analytics
Инструменти за анализ на данни за измерване на ефективността на един уебсайт и за начина на неговата работа.
Google Analytics
Приемам
Отказвам