Курсове

Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

Раждането на индивидуалността в късното средновековие и ранната модерност

Когато се опитваме да открием границата, чието прехождане позволява на изследователя да проблематизира феномена индивидуалност, трябва да сме наясно, че задачата става особено сложна, ако я приложим към епоха като Средновековието. Сложността се определя от факта, че историкът на философията се занимава не с безлични природни обекти, а с изследването и описанието на възгледите на реално съществували хора, с техните проблеми и съдба. Във всяка културно-историческа ситуация живеят не просто определен брой „статистически индивиди", а реални човешки личности със съществуване, опосредствано от конкретно-историческите обстоятелства, със специфично за дадената епоха светоусещане и поведение. Следователно опитите да се възроди техният ментален универсум означават, че трябва да търсим максимална истинност при неговото описание и възстановяване, т.е. да се опитаме да влезем в диалог с културата на конкретната епоха. Задаването на въпроси за конкретната историческа епоха изисква преди всичко умение и търпение да изслушаме отговорите на миналото. В противен случай ще се окажем в ситуацията на отговарящи вместо тях, а това означава да ги накараме да говорят и да мислят на езика на нашето време.

Д.ф.н. Олег Георгиев е професор в катедра История на философията, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Води курсове в бакалавърска и магистърска степен Философия на средновековието и Ренесанса (СУ "Св. Климент Охридски"), Философия на образованието и Философия на човека (Бургаски свободен университет), Философия на Средновековието и Ренесанса (ПУ „Паисий Хилендарски"), Съвременни философски идеи (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"). Професионалните му интереси са свързани с философия на образованието, средновековна философия, история на философията, философия на културата, философска антропология. Автор е на книгите Изследвания върху индивидуалността в европейското средновековие (1998), Средновековната образованост. Три студии (2002), Свободните изкуства и Средновековието (Знаковата изразност на изкуствата) (2009), Университетската метафизика. Четири лекции (2009) и на Философия – учебник за 11 клас на средното училище (в съавторство с Георги Каприев) (2001).

Дивна Манолова е докторант по средновековни изследвания към Факултета по средновековни изследвания на Централно-европейски университет (ЦЕУ), Будапеща. В рамките на докторската си дисертация тя изследва математическите, астрономическите и философски писма и сродни кратки съчинения на византийския полимат Никифор Григора (ок. 1293/1294 – 1358/1361). Дивна е била младши стипендиант по програма „Византийски изследвания“ в Изследователска библиотека и колекция Дъмбъртън Оукс, Вашингтон, окръг Колумбия (2011-2012), младши стипендиант в Центъра за изследвания на анадолските цивилизации към Университет Коч, Истанбул (2012-2013), гостуващ изследовател към Факултета по класически филологии на Унивеситет Браун, Провидънс, Роуд Айлънд (2013), и получател на гранта Etienne Gilson Dissertation Grant, присъден от Американската академия за средновековни изследвания (2012).